„Ах Европейски фонд е твойто тяло, как исках да те усвоя изцяло”
Песен
Дебатите за европейското финансиране, които текат в последните месеци, ми припомниха тази стара песен. Не защото се припознавам в лирическия герой, а защото лайтмотивът в нея се е превърнал в лайтмотив на нашето разбиране за помощта, идваща от Европа.
Докато мислим основно за усвояването на европейските пари, само ще усвояваме. Не, че нямаме нужда от средства, но на първо място имаме нужда от дръзки цели. Чак след това може да се замислим как да осигурим ресурсите за тяхното осъществяване.
Този текст вероятно няма да задържи всяко внимание, не само заради обема от съдържание, но и заради спецификата на темите, които засяга.
Неговата единствена цел е да предостави на аудиторията факти, конкретика и разяснения, които биха предотвратили лансирането на неверни тези в публичното пространство.
Next Generation EU
Европейските пари или парите от Европа са сред най-митологизираните феномени, наред с Бермудския триъгълник, извънземните и кончината на Елвис. Обект на трепети и ентусиазъм преди десетилетие, когато истински започнахме да ги използваме, обект на повече спорове и подозрения днес. За митологизирането си има причини – от една страна темата е напълно неразбираема за широката публика, пълна с непрогледни езикови конструкции, обвита в мълви кой какво е купил или построил с европейски пари. От друга е абсолютно неразбираемият за българската публика феномен защо и как някой ще дава даром пари другиму.
Все още няма консенсусна обществена интерпретация какво представляват еврофондовете. Някои твърдят, че ни дават пари за да слушаме, други, че парите се крадат, трети са на мнение, че даваме повече, отколкото получаваме, което граничи с глупостта, а има и такива, които вярват в хипотезата: „Дават ни пари, но ние не ги усвояваме“.
Няма да коментираме екзотичните интерпретации, че ни дават пари за да избиваме кози, кокошки и прасета. Нямам за цел да опровергавам и твърденията, че заразяваме хората с COVID 19, защото влизам в конфликт с тези, които напълно отричат неговото съществуване. Като изключим пленителната магия на конспирологията, аз продължавам да не разбирам каква е ползата на ЕС от това в България да се избиват животни без нужда и да се заразяват хора, но да счетем този ми въпрос за рационално дребнотемие.
Сред синтетичните сензации понякога се оказва, че парите никакви ги няма („изчезнали са!“) или точно обратното – да се създаде обществен ентусиазъм, подозрение в аванс, че парите са тук, но нямаме обществени комитети за контрол на тяхното разходване. Повече тук: Три лъжи, два въпроса и няколко истини (eвропари и eвролъжи) (2.0)
Истината е далеч по-скучна: ЕС инвестира в по-бедните и периферни райони, защото при общ пазар – т.е. свободно движение на стоки, хора и капитали, никой няма интерес от „бедни роднини“. За ЕС е изгодно България да е по-богата, по-модерна и по-сигурна, защото е част от Съюза. Затова в началния период на членството си в ЕС всяка държава получава помощ за да „доближи“ до по-старото и богато ядро на ЕС (затова политиката се казва политика по сближаване или кохезионна политика).
Очакваме следващата година да започне новият програмен период (2021 – 2027 г.), но за съжаление смяната на програмните периоди отдавна не е новина със значимо обществено въздействие.
Новина обаче е амбицията на ЕК да отговори на кризата с нов инструмент, който не измества, а допълва съществуващите досега инструменти.
Числата
Очакваме в рамките на годината да завършат преговорите за т.н. Многогодишна финансова рамка (МФР), която включва финансирането по всичките политики и инструменти. Очакваните средства за България са в размер на 16 903 891 156 евро или 11 928 138 454 евро, ако извадим т.н преки плащания. За запознатите, това е увеличение спрямо периода 2014- 2020г. Разбира се, бидейки в процес на преговори, няма гаранции, че тези суми ще останат точно същите.
Това са средства, които ще се инвестират чрез добре познатите инструменти – оперативните програми и Програмата за развитие на селски райони.
От месец имаме ново амбициозно предложение на ЕК за т.н. Next Generation EU, което включва достъп до 9 219 000 000 евро безвъзмездно финансиране и до 3 151 000 000 евро кредити.
Първата добра новина е, че новото финансиране е допълващо към вече съществуващото. Втората е, че средствата от него трябва да бъдат инвестирани в относително кратък период – през следващите 4 – 5 години (в зависимост от отделните фондове и програми).
Най- добрата новина е, че тези средства не са просто за възстановяване, а за развитие. Както на отделните държави членки, така и на ЕС като цяло (едното развитие зависи от другото).
Въпреки дежурното ми подозрение към преоразмерените гръмки изрази, това е уникален шанс и за България, и за ЕС.
За да се възползваме от този шанс е необходимо:
- Предложението на ЕК да бъде прието;
- Средствата да бъдат инвестирани по най-умния начин;
- Те да се допълват с „традиционното“ европейско и бюджетно финансиране.
Ще започнем от последното.
Очевидно е, че след пандемията от коронавирус и икономическите предизвикателства, свързани с нея, нещата няма да са същите. Ще живеем в нов свят, чиито контури се очертават още сега. По дистанциран, по-дигитален и с леко стъписана глобализация. В допълнение имаме т.н. „Зелен пакт“ или „Зелена сделка“ (повече тук: Зелените теми не са за изпускане), който е предизвикателство, но и възможност страната ни да се позиционира на по-високо ниво при пренареждането на глобалните вериги от доставки.
Затова България трябва да излезе с нови, дръзки идеи, свързани с използването на възможностите на Next Generation EU, но трябва и по най- добрия начин да комбинира новите инвестиции с традиционните. Нека започнем от тук.
Добре познатото
Ние няма как да се откажем от „традиционните инвестиции” като пътища, жп линии, ВиК инфраструктура, човешки капитал и то не заради „инерцията” от натрупания вече опит.
Първо, защото това са фундаменталните предпоставки за увеличаване на конкурентоспособността на страната, както и за по-бърза конвергенция. Без добре развита инфраструктура няма как България да бъде атрактивно място за инвестиции и правене на бизнес. Без да инвестираме в по-добра градска среда, без подобрена образователна, културна и социална инфраструктура, демографските процеси ще бъдат още по-голямо предизвикателство. Без продължаващи инвестиции в ефективността на публичните институции и предприятията, те трудно ще се доближат до нивото на развитите европейски страни.
Второ, фактически говорим за сектори, които от десетилетия са недофинасирани. Все още има цели региони на страната без адекватна свързаност и/или силно изостанали като нива на градско развитие. С традиционните инвестиции по линия на кохезионната политика трябва да се осигурят свързаност и адекватни комунални услуги.
Новото в старото
Още преди политическите анонси, свързани със „Зелената сделка” и плана за възстановяване на ЕС от Коронавирус кризата, бяха планирани редица промени по отношение на бъдещите инвестиционни приоритети на страната, финансирани както от държавния бюджет, така и със средства от ЕС. Те отразяват натрупания опит, посочват новите предизвикателства и възможности, но най-вече демонстрират смелата амбиция да се стимулира т.н. икономическа трансформация – прехода на българската икономика съм производство и услуги с много по-висока добавена стойност. Време за икономическа трансформация
- Образование и наука
Въпреки че образованието и науката са финансирани и в предходните години, голяма част от инвестициите се ограничаваха до подобряване на образователната инфраструктура (сграден фонд) и едва на второ място до мерки за повишаване качеството на образователния процес. Следвайки убеждението, че повече средства за образование и наука са най-безспорните, най-възвръщаемите и най-дългосрочните инвестиции в обществото и икономиката ни, са необходими още:
– Дигитализация на учебния процес;
– Пълен обхват на образователната система, намаляване броя на отпадащите от училище;
– Формиране на дигитални умения;
– Формиране на знания и умения, важни за живота;
– Формиране на творческо и критично мислене;
– Разширяване обхвата на дуалното обучение, професионално образование, максимално съобразено с бъдещето на пазара на труда;
– Продължаваща реформа във висшето образование, насърчаване на конкуренцията между университетите, адаптиране на учебното съдържание, както и изучаваните специалности с нуждите на пазара;
Разбира се, всички тези качествени промени в начина, по който обучаваме следващите поколения, не произтичат само от възможността да харчим общностни пари – те са жизненоважни ако искаме да имаме адекватна на 21 век образователна система и трябва да се случат със или без европейско финансиране.
- „Регионален подход”
Обичайната логика на организация на инвестиционния процес към момента е базирана на модела „държавата финансира, общините инвестират” (с изключение на инвестициите в тежка инфраструктура). Този модел е справедлив- местните власти познават по-добре нуждите и възможностите от правителството. Те много по-адекватно могат да планират и да организират проектите, които да подобряват тяхната инфраструктурна, икономическата и социална среда. Естествено те нямат пълната свобода от гледна точка на типа инвестиции – трябва да се впишат първо в стратегическата и приоритетна рамка на ЕС и после на националната такава. Този модел е добър и като правило се прилага във всяка държава членка, но за съжаление крие и недостатъци.
Проблемите не знаят, че съществуват различни секторни министерства и не се спират при административните граници на общините. Същото е и с възможностите. Благодарение на този подход ние „затворихме” интервенциите в рамките на административните граници на съответната община. В масовия случай това не е проблем – изцяло на общинско ниво е ремонтът на детска градина или училище, ремонтът на улица, изграждането на кръстовище, рехабилитацията на градския парк. Има куп проблеми обаче, които нямат само общински измерения – например проектите в сферата на висшето образование, инвестиции в нов научно-развоен център, изграждането на индустриални паркове и т.н.
Необходим ни е нов спектър от възможности, които да позволят на местните власти (но не само на тях, но и на други администрации, на бизнеса и т.н.), заедно да идентифицират общи цели и проекти и да получават финансиране за да ги изпълняват заедно. При това тук не говорим само за съседни общини. Следвайки регионалния подход, една, две или повече местни власти, заедно с други юридически лица, ще имат възможност да изградят важна за всички пътна връзка, да се възползват максимално от местна културна или природна забележителност, така че притокът от туристи да доведе до потребление на територията на всички населени места.
- Бизнес инфраструктура
Един от научените уроци при работата с инвеститори през последните години е, че понякога времето е първостепенен фактор. Следвайки обичайния ред, ако нов инвеститор избере подходящ терен, може да минат години в различни процедури, преди той да започне да строи. Затова се появява необходимостта от подготовка на предварително обособени терени, които да „чакат“ появата на подходящ инвеститор.
Отделно се появяват трудности с изграждането на съпътстваща инфраструктура за всяко индустриално съоръжение – път, довеждане на газ, вода, електричество, изграждане на канализация и пречиствателно съоръжение. Мислейки за икономия от мащаба, много по-евтино и изгодно е такава инфраструктура да са изгражда до територия, където са групирани повече индустриални мощности.
Допълнително, планомерната подготовка на терени за индустриално производство позволява да се избегне конфликтът с друга човешка дейност или градската среда.
Всички тези аргументи изваждат на дневен ред необходимостта от регламентиране на индустриалните паркове, опростяване на процедурите по създаването, работата и развитието им, както и за създаване на възможности за държавна подкрепа. Това вече е факт (връзка към описанието на законопроекта). Още от следваща година и новите, и съществуващите индустриални зони ще имат възможност да бъдат подпомагани от държавата основно, но не само, по отношение на довеждащата инфраструктура. Нещо повече, държавата ще подкрепя усилията на местни власти, фирми, академични и образователни институции за обособяването и създаването на нови индустриални паркове. Опитът показва, че когато има процедурна и инфраструктурна готовност, това увеличава с пъти конкурентоспособността ни при привличане на нов инвеститор. Защото една е реакцията от типа „мислим, че този терен е подходящ за вас, тук имаме всичко“ и „тук имаме едни хубави терени, но са земеделски земи… ще отнеме година… и нямаме път, трябва да проверим за колко време ще се електрифицира“.
Не разбирайте, че държавата ще строи държавни индустриални зони. Това не може да се изключи, но индустриалната зона е стопанско мероприятие и е спорно доколко държавата трябва да е основен играч в този бизнес. По-важно е да се стимулират инвеститорите с или без местните власти да създават нови зони като се поемат разходите за довеждащата инфраструктура или им се осигуряват достъпен капитал през финансови инструменти.
Темата беше важна и преди кризата, предизвикана от коронавируса, но сега съдържа потенциал да стане още по-важна. Възможно и е очаквано да има тенденция Европа да съхрани ресурс от индустрии не само по пазарни причини (по-къси вериги на доставки), но и по стратегически причини – в това число текстил, фармация, електроника, машиностроене и др. При тази глобална релокация на производства България има своите шансове и трябва максимално добре да се възползва от тях. При поток от нови инвестиции в промишлено производство по една или друга причина, никой няма да ни чака да правим ПУП (подробен устройствен план) или да преотреждаме земеделска земя.
- Иновации
Темата е обект на консенсусен копнеж през последните десетилетия. Става сложно, когато влезем в детайлите. По темата е мислено и писано тук (пак линк към време е за икономическа трансформация“). Казано накратко 20-годишният опит показва следното:
- Нямаме институционални, нормативни и други предпоставки да разработване на адекватни политики в тази сфера;
- Държавата инвестира малко в иновации;
- Бизнесът инвестира недостатъчно в иновации;
- Не умеем да комерсиализираме перспективни разработки създадени в/около университетите ни;
Поради всичко това, макар и частично реиндустриализирана (дял на индустрията почти 29% от БВП), икономиката ни все още е с относително ниска добавена стойност и все още разчита на конкурентното предимство на ниските разходи (вкл. и за труд), което нито е хубаво, нито може да продължи дълго време. Разбира се, ние няма как да станем иновативни с решение на Министерски съвет или просто с приемането на закон. Става дума за изключително сложен комплекс от мерки и политики, съпроводен с огромни рискове. Едва ли има друга сфера като иновациите, заради която са харчени толкова много пари без ефект. Иновационните екосистеми са крехка култура, която се „хваща” и вирее трудно, но дава богати плодове. Тя иска добро образование, „хранителен бульон” от частно и публично финансиране. Младите таланти са взискателни, освен достъп до уникално оборудване, те искат и готини места за почивка и развлечение. Няма как да се развиват иновациите, ако нямаш правото понякога да се проваляш. Последното е голям проблем, защото европейското финансиране по дефиниция разглежда провала като нарушение, ако не като нещо по-лошо. Или както казваше един много талантлив инженер, собственик на успешно предприятие: „Томиславе, всяка година заделям много пари за нови разработки и понякога не се получава нищо. Ако съм на държавна служба, ще ме вкарат в затвора”.
Първата задача е как да променим нещата без да правим глупости. Да нямаме празни високотехнологични инкубатори, пустеещи паркове, лаборатории, които никой не ползва, уникална апаратура, която е достъпна само за един професор и двама асистенти без ефект по отношение на приложими в бизнеса разработки, или финансиране на „авангардни“ решения като чадър със соларен панел, иновативна баница и т.н. Впрочем по този път са минали всички, даже и най-добрите, когато са били добри или даже не са били толкова добри.
Време е и ние да станем добри. Какво трябва да сторим?
- Да определим един отговорен по темата. В момента приоритетът „иновации” е споделена отговорност на няколко ведомства (МИ, МОН и не само), което вероятно означава, че не е най-важен приоритет никому. Трябва някой в институционалната система да се занимава само с това. Това за начало ще подобри качеството на правенето на политики (policymaking) – разработване на закони, наредби, правилници;
- Някой трябва да води, подпомага, напътства всички звена от т.н. научна инфраструктура като София тех парк, както и всички центрове за върхови постижения, центрове за компетентност, създадени с финансиране от ОПНОИР (те са 14 в цялата страна), за да могат да изпълняват важни за обществото и икономиката задачи, за да имат достатъчно финансиране;
- Трябва да има комплексно координиране на новите инвестиции в научна и иновационна инфраструктура за да има минимум синхрон между бизнес, нови инвеститори, академична общност, академични среди, чуждестранни инвеститори и публичните институции;
- Да се увеличи значително публичното финансиране за иновации. Освен чрез традиционния пакет от инструменти, това ще се случи и с финансирането от Next generation EU – не само с основен акцент здравеопазване и енергетика, но и всичко със значим пазарен потенциал;
- Да се стимулира частното финансиране за иновации (донякъде и чрез предходната точка) – то все пак превишава като обем публичното навсякъде в развития свят;
- Иновациите не бива да бъдат „вадени” от университетите и БАН, но не биват да бъдат затваряни само там. Важни са фундаменталните научни разработки, те вероятно ще дадат пазарен ефект не сега, а след години, може би след десетилетия, но е важно всяка инвестиция в уникално лабораторно оборудване да позволи то да е достъпно за всеки икономически оператор, включително и чрез заплащане. Трябва да градим далечното бъдеще, но не бива да забравяме настоящето и близкото бъдеще;
- Да има единна точка за контакт за всички инициативи на ЕК;
- Да се осигури пряка връзка между всички инвестиции в иновациите и инвестициите в индустриални паркове и зони. Добре е, когато има индустриален парк с основен профил машиностроене, а ние инвестираме в лаборатория с уникално оборудване за изпитване на метали или за покрития върху метални повърхности то да е наблизо;
Всичко това е важно, трябва и ще бъде сторено. Но няма публична политика, която да се случва без обществена подкрепа. Тази тема трябва да влезе не само в зоната на внимание на всички институции (иновации имаме и в земеделието, и в спорта, и в педагогиката), но и по определен начин за всички граждани да стане ясно, че богат може да бъде този, който произвежда скъпи и уникални неща. Най-богат е този, който може да прави неща, които другите не могат.
Next generation ЕU
Възможността да се инвестират допълнително почти 10 млрд евро за период само от няколко години е значим инвестиционен ресурс. Това означава, че държавата ни ще може да инвестира допълнително в размер на почти 4% от БВП през следващите 5 години.
Разбира се, нарастващата роля на държавата винаги предизвиква повдигане на веждите, защото публичните инвестиции, освен безалтернативен инструмент в някои от случаите, крият и рискове – корупция, възможност за изкривяване на пазара, недостатъчна ефективност.
При вливането им в икономиката, парите могат да формират различен ефект- по-нисък или равен на стойността им, както и по-висок при правилно инвестиране. За да не бъде пропусната историческата възможност, средствата от Next Generation EU трябва да бъдат инвестирани умно.
Плановете за различните инструменти, част от Next Generation EU трябва да бъдат представени на ЕК през април 2021г. за Recovery and Resilience facility и края на 2021г. за т.н Планове за справедлив преход (свързани с политиките по декарбонизация). Поне така изглежда от още неприетите законодателни предложения.
И ще го кажа още веднъж за всички, които през изминалите седмици коментираха, че сме „закъснели“, „пропуснали“, „не представили нещо в срок“ и т.н. Сроковете са април 2021г. и края на 2021г.
През следващите няколко месеца експертите в различните министерства трябва да работят по всички планове, академичните институции, независимите експерти трябва да дават предложения, съвети и да критикуват написаното. Най-късно през есента трябва да тече серия от дискусии, чрез които разработените планове ще бъдат консултирани с всички заинтересовани страни.
Не бих искал да обезсмислям в аванс всички тези стъпки и еднолично да предпоставя формат на план, но съм абсолютно сигурен в няколко неща:
- Пари срещу реформи. На база политическите анонси, средствата от Next Generation EU ще бъдат тясно обвързвани с редица реформи. И към момента ползването на средства от еврофондовете е обвързано с реформи, но се очаква темпото и амбицията да бъдат по-високи. Това за мен е не риск, а възможност. Известно е, че много от реформите срещат обществена съпротива или поне съпротива от лицата, които ще са обект на реформата. Подкрепата на ЕК за реформи в енергетиката, образованието, здравеопазването, публичните администрации, ще даде допълнителна мощност на съответните ръководители, ще гарантира следването на ясен план, а и е известно че реформи се правят по-лесно с пари, отколкото без.
- Да достигнем до всички. Традиционните схеми за финансиране следват т.н. конкурентна процедура. Т.е. много кандидати се състезават с проекти за да получат финансиране. На база предварително известни обективни критерии те се оценяват и най-добрите получават финансиране. В този подход има много логика – не само да се финансират най-добрите, но да се направи много по-детайлна преценка доколко проектното предложение съответства на приоритетите. Този модел освен предимства, има и редица недостатъци – разходва много време, генерира голям административен натиск и за финансиращия орган и за кандидатите, крие корупционен риск. Разбира се, има и т.н. директни процедури, където финансирането се предоставя без конкурентна процедура, но това се случва само по отношение на публични институции.
Следвайки този подход, се работи с една относително тясна аудитория от компании (напр. 8 хил. за програмен период), тези които имат смелост, капацитет, поставили са си го за приоритет, имат добри консултанти.
Предвид необходимостта, следвайки новите приоритети да стигнем максимално бързо до колкото може повече фирми, ние трябва да използваме и нови подходи – семпли схеми за безвъзмездно финансиране, чрез които се финансират всички, които са заявили финансиране и дори схеми за всички (т.е. дори без необходимост да се подготвя и подава заявление). Избягването на конкурентна процедура означава по-бърз процес на движение на парите, много по-нисък корупционен натиск (защото ще бъдат финансирани). Подобни схеми могат да се използват при относително нисък размер на безвъзмездното финансиране, но най-вече, когато е важно въпросната политика да стигне до всички. В подобен режим са невалидни евентуални укори за несправедливо разходване на публичен ресурс без конкурентна процедура именно, защото средствата стигат до всички, заявили интерес.
- Трябва да сме бързи. Инвестиционният процес трябва да започне още през 2021г. (по инструмента React EU, още през 2020 г.). Дори и процесът на одобряване на програми да тече през 2021 г., ние трябва да стартираме схеми и проекти с национално финансиране, имайки готовност средствата да бъдат възстановени от ЕК по-късно. Закъснелите инвестиции означават пропуснати възможности за развитие.
- За разходването на новия пакет средства трябва да се използва съществуващата система от институции. Безсмислено е създаването на нови дирекции и звена. Това само ще забави процеса, а и ще генерира допълнителни разходи. Да, на всички ръководители и експерти ще им се наложи да работят два пъти повече, но техен дълг е да се справят.
- Разходването на средствата трябва да бъде заключено в относително „тясна политическа рамка“. Имам предвид относително ограничен набор от цели и приоритети, пряко свързани с факторите, които могат да генерират растеж и развитие. По принцип капацитетът на усвояване на средства в страната е висок и появи ли се на „пазара“ финансиране, със сигурност ще има достатъчно кандидати, които пожелаят „да го усвояват“. Ако позволим обаче широк спектър на инвестициите, има опасност парите да потънат като вода в пясъка, без да дадат необходимия дългосрочен ефект.
Ето, кои са страните на многоъгълника:
- Енергийна ефективност – известно е, че България продължава да бъде много енергийно неефективна във всички сектори – домакинства, индустрия, публичен сектор. Въпреки, че едно десетилетие фокусирано се инвестира в саниране на публични и частни сгради, над половината от публичните и огромен процент от частните сгради са без мерки за енергийна ефективност. Известно е, че след взимането на подобни мерки консумацията на енергия (ел. енергия, парно, газ и т.н.) спада с 30, 40, дори 50%. Тук има огромен потенциал, не само за редуциране на консумацията на електроенергия, но и за по ниски разходи на домакинствата, държавата и общините. Това означава, че трябва в рамките на следващите 5 години всички публични сгради – образователни, културни, социални, административни, да бъдат ремонтирани. Редно е това се случи не просто чрез предоставянето на безвъзмездно финансиране, но в комбинация от финансов инструмент (изгоден кредит) и грант. Кредитната част от упражнението ще се покрива от икономиите от сметките за ток, газ или парно. Трябва да се рестартира националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, но с променен дизайн. Въпреки добрите ефекти от нея досега, тя имаше деморализиращ ефект, защото създаваше усещането, че енергийната ефективност е отговорност на държавата, а не на собственика. Като резултат от това бяха „запушени“ всички възможности за финансиране подобни мерки по пазарен принцип, каквито възможности има (напр. т.н. „договори с гарантиран резултат“. При рестарта на програмата трябва да се следва отново подход, основан на микса между финансов инструмент и грант, без това да означава необходимост собствениците „да вадят живи пари“, а кредитната част да се покрива от икономиите в сметките. Разбира се, енергийната ефективност не е само сгради. Редно е индустрията да се подпомогне за да стане много по-енергийно ефективна (българската икономика е най-енергоемката в ЕС. Въпреки някои постижения, тя консумира повече от 3,6 тона на БДС – Energy Union Factsheet Bulgaria, November. В исторически план тези нива се подкрепяха от наличието на сигурни местни енергийни ресурси, които биха се променили под натиска на политиките за климата и околната среда). Подмяната на електромотора на една по- стара машина може доведе до икономии от разхода на електроенергия с над 30%. Това означава не просто по-ниски сметки за ток, това означава и по-евтина т.е. по-конкурентоспособна продукция.
Трябва да се обърнем и към нови сфери – напр. комуналната. Конкретно през следващите 5 години трябва да се подмени уличното осветление във всички български градове и села. Използването на нови технологии може да ги направи много по-светли, „умни“ и безопасни и в същото време да плащат много по-малки сметки за ток.
- Дигитализация. Трябва не само да бъде завършена дигитализацията на обществения сектор, но и масирано да се подпомогне частния сектор за да прекрачи в дигиталната ера. По отношение на публичния сектор, това означава не само продължаване на напредъка с електронното управление, но в режим на координирани усилия за дигитализацията на всички сектори – здравеопазване, култура, строителство, земеделие и т.н. От първостепенно значение тук е пълната дигитализация на образованието, особено с използването на полезния натрупан опит по време на пандемията. Освен още усилия за генериране на достатъчно адекватно учебно съдържание, което да се ползва, бързо трябва да бъде намерено унифицирано решение, което да гарантира, че всеки ученик или студент ще има достъп до предлаганите електронни образователни услуги.
Немаловаважен е и частния сектор. Изследванията показват, че масирана дигитализация на всички компании може да им помогне да станат по-организирани, ефективни и конкурентноспособни, включително и да преодолеят част от проблемите, свързани с недостига на квалифицирана работна ръка. Чрез използване на прости схеми от типа „Да достигнем до всички“ те могат да бъдат подпомагани за закупуването на различни софтуерни решения. Всичко това може да се случва чрез семпли схеми, основани на ваучери или разходи на „плоска ставка“.
- И пак Иновации
- Политики по декарбонизация (това е тема за отделен материал), но е сигурно, че цветът на следващото поне половин, а и вероятно цяло десетилетие, ще е зеленият.
- Наука и практика в защита на човешкото здраве. Очевидно е защо.
Next Generation EU е възможност, но е и гaранция за успех. Не само за България, но и за целия ЕС. Всъщност ние сме толкова свързани, че индивидуалният успех би бил все по-труден. Подобряването на икономическата конюнктура в Германия, в Гърция или Румъния би довело до нови икономически възможности за България, както и обратно, впрочем.
Ако ние мислим по вектора „как най-добре да усвоим парите” Absorption vs. Utilisation вероятно ще го сторим, но това няма нищо общо със стремежа, онзи стремеж, непостижим за късите хоризонти на българската политика, за дълбоки и дългосрочни ефекти върху обществото и икономиката ни.
Всъщност, както съм казвал и друг път, докато мислим основно за усвояването, само ще усвояваме. Трябва да мислим за цели, дръзки цели, а след това как да осигурим ресурсите да стигнем до тях.
В единия случай ще сме смел катерач, който мисли за върха, а в другия жалък лаик, който си мери крачките и изразходените калории на някакво електронно устройство.
Пълна дигитализация ЧИЧО ДОНЧЕВ