Интервю пред в. „100 вести“
Еврото само по себе си е възможност и за бизнеса, и за държавата
– Мнозина се страхуват от въвеждане на еврото – ще се справят ли с новия начин на пазаруване, ще се увеличат ли цените на стоките. Как бихте успокоили хората?
– Преходът от настоящето към бъдещето е пълен с предразсъдъци и страхове. Не твърдя, че бъдещето ни не е свързано с рискове. Такива има много. Приемането на еврото обаче не е сред тях. Колкото до увеличението на цените, винаги казвам, че това зависи от самите търговци. Ако в един магазин увеличат цените, винаги имаме правото да посетим друг търговски обект, където няма спекулация и увеличение. Все пак от повече от 30 години работим и живеем в пазарна икономика. Разбира се, държавата също има инструменти, с които да се бори за опитите за пазарни изкривявания – картелизиране, синхронизиране на ценовата политика, злоупотреба с господстващо положение на пазара- всичко това е в компетенциите на Комисията за защита на конкуренцията. Вярвам, че след преминаването към еврото темата със страховете ще изчезне.
– Специалистите твърдят, че еврото ще бъде много полезно за бизнеса, за развитието на страната, така ли е?
– Еврото само по себе си е възможност и за бизнеса, и за държавата. От нас зависи дали и как ще се възползваме от тази възможност. Еврото дава шанс за допълнителен инвестиционен интерес, защото България вече стои на друго място на инвестиционната карта. Репутационно изглежда по друг начин – държава от ядрото на Европа. Достатъчно индикативно е, че кредитният рейтинг на България ще бъде повишен още веднъж след приемането ни в еврозоната и това, че всички нови
инвеститори коментират с положителни очаквания този процес.
– Успяхте ли да спасите голяма част от европейските средства, които се предвиждат по Плана за възстановяване и устойчивост? Колко средства се очакват?
– Спасяването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост беше един от най-важните приоритети на правителството.
Ключовата стъпка в тази посока беше изменението на Плана, което Европейската комисия одобри на 2-ри юли т.г. С предоговарянето бяха улеснени условията за прилагане на Плана и се създадоха условия за успешното му приключване.
Общо средствата за България по НПВУ и главата за REPowerEU са 6,174 млрд. евро (с включено първо плащане) и България е договорила инвестиции в размер на точно тези средства.
През м. юли към ЕК беше повторно подадено второ искане за плащане, което е в размер на 653 151 273 евро. С ускорен темп се финализират реформите и инвестициите, включени в третото искане за плащане, което е на стойност 1 618 592 629 евро, като амбицията е то да бъде подадено към ЕК през есента, за да бъдат получени средствата до края на годината. През 2026 г. са предвидени още две плащания по НПВУ в размер съответно на 1 008 688 160 евро и 1 524 761 172 евро.
Допълнително успяхме да раздвижим инвестирането на всички средства по Плана, което заварихме преди 8 месеца на трагичните 8% плащания за четири години изпълнение на НПВУ. Днес плащанията вече са 23% и са почти 1,6 млрд. евро.
– След депутатската ваканция се очаква поредния вот на недоверие към правителството, този път от Продължаваме промяната. Имате ли някакви опасения?
– Опасенията ми са по-скоро в обезсмислянето на тази процедура. Това ще е мисля пети пореден вот на недоверие към правителството. Основният въпрос е каква би била алтернативата след сваляне на правителството. Към момента не мисля, че съществува такава. Имаме прекалено много предизвикателства, с които трябва да се справим, така че
основният ни фокус е насочен към решаване на проблеми и постигане на добри резултати, не в борба за оцеляване.
– Кои са най-важните акценти на Министерството на иновациите и растежа?
– Фокусирани сме към няколко ключови инициативи, свързани с позиционирането ни като конкурентен участник в областта на отбранителните и космическите технологии, развитието и модернизацията на българската индустрия, както и подобряването на инвестиционната среда.
Едната е свързана с Центърa за иновации в отбранатa. Структурирахме го наскоро в София Тех Парк. Идеята е да се насърчи иновационният потенциал на България. Той ще послужи като точка за тестване на нови технологии и разработване на прототипи с фокус първоначално върху дронове. Още в рамките на есента очаквам центърът да организира конкурсна процедура за разработването на прототипи на няколко типа дронове.
Продължаваме работата по облекчаване на условията за подкрепа на инвеститорите в България и намаляване на административната тежест за бизнеса. Предстоят и различни нови възможности за фирмите да кандидатстват и получат европейско финансиране по двете програми в МИР – за конкурентоспособност и иновации и за наука и бизнес. Отворихме три нови възможности за кандидатстване. Две от тях са насочени към дигитализация на предприятията и са на стойност 186 млн. лв. Със средствата ще бъдат постигнати както базови нива на дигитализация, така и възможност за внедряване на по-напреднали дигитални технологии. Със 126 млн. лв. ще подкрепим повишаването на енергийна ефективност и насърчаване използването на ВИ, така че компаниите да бъдат по-независими в енергийно отношение. До края на годината предстоят и мерки, насочени към модернизиране на техните производствени процеси чрез въвеждане на нови продукти, процеси или услуги с фокус върху Северните райони.
По програмата за наука и бизнес ще дадем възможност за съвместни проекти на микро, малки и средни фирми с висши училища и научни организации. Целта е с близо 61 млн. лв. да се насърчи партньорството между МСП и научните организации и висшите училища за разработване и развитие на цифрови и зелени технологии, които да повишат конкурентоспособността и пазарното представяне на компаниите.
И се радвам, че усилията ни вече дават резултат. По предварителни данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции до средата на тази година са 47% повече от предходната.
– Въпреки мерките, които премиерът предприе за безопасността на пътното движение, инцидентите продължават.
Очакват ли се други промени?
– Безспорно това е една от най-наболелите теми в последно време, към която не можем да останем равнодушни. И тук говоря не само от позицията на политик, а най-вече от позицията на гражданин и човек. Отговорността към запазване на човешките животи е колективна, тя не е само на държавата. Когато говорим за липса на самосъзнание, морал и ценности, опасявам се, че и най-тежките закони няма да дадат нужните резултати. Което не изключва нуждата от по-тежки ефективни наказания. Повече контрол и разбира се качествена инфраструктура. Все още вярвам в доброто в човешката природа, но вярвам и в добрия всеобхватен контрол.
– Безводие тормози много населени места, въпреки протестите на хората, особено в Плевен, чешмите остават
сухи. Какво може да се направи?
– Проблемите във ВиК сектора не се решават за една година, нито за две. По-често отнемат десетилетия. Давам пример – с проблемите с водоснабдяването на Севлиево се борим от десетилетие и въпреки инвестираните милиони за рехабилитация на довеждащото трасе и ВиК мрежата факта е, че има подобрение, но и има да се стори още много.
Отделно, инвестициите във водопровод и канал не са най- „атрактивните“. Когато ремонтираш улица, изградиш парк, ремонтираш училище, повечето граждани ще са доволни. Когато в един областен град за период от няколко години има 100 км изкопи и строителни работи, много от гражданите изпитват дискомфорт. Тук е мястото да благодарим и на Община Габрово, но и на габровци, че преди десетилетие стоически понесоха всички неудобства от проекта за воден цикъл. Това позволи водозагубите да намалят значително и Габрово да е в позицията на други градове. Няма как да не си спомня, как по това време много местни политици коментираха, че от проекта нямало нужда, че се заравяли пари в земята. Мисля, че историята по категоричен начин ги опроверга.
Сега приоритет е включването на повече и повече села към язовир „Христо Смирненски“, за да няма проблемите, характерни за локалните водохващания през летния сезон.
Днес в Габрово се изпълнява втори воден цикъл, изгражда се нов довеждащ водопровод за свързване на селата в посока
Лесичарка, подготвят се проекти за водоснабдяване на населени места без достъп до вода. Ежегодно се подменят и
рехабилитират компрометирани водопроводи както в града, така и в селата, което гарантира постепенно подобряване на
мрежата и намаляване на загубите. Всички тези дейности се реализират чрез ефективно партньорство между Община
Габрово и ВиК – Габрово като инвестициите се съвместяват с цел устойчиво управление на водните ресурси.
