Когато напишем думата „усвояване“ в коя да е интернет търсачка, поне в половината от резултатите ще срещнем словосъчетания като „усвояване на средствата от ЕС“, „усвояване на фондовете (европейски)“ и т.н. Не бива да пренебрегваме и друга значима част от резултатите, които са свързани с „усвояване в стомаха“ (на храните). Нелепа или смислена е аналогията между двете?
На първо място „усвояване“ не е добър термин, защото предполага конотации, свързани с механични процеси на подаване – усвояване, което няма пряка връзка с действителността; терминът „използване“ е далеч по коректен, най малкото защото корелира с ползи, което е много важно когато говорим за средствата от ЕС1.
На второ място средствата от ЕС не са помощ в традиционния смисъл на думата
– т.е. те не се отпускат за страната просто на база абстрактни хуманни мотиви. Груба грешка е те да бъдат бъркани с благотворителност, хуманитарна помощ и т.н., защото са нещо много повече от тези форми на помощ.
Средствата от ЕС са за т.н. „структурни действия“ т.е.:
- Те трябва да осигурят на максимално сближаване (кохезия) между различните региони / сфери в съюза – т.е. те трябва да осигурят доближаването на редица сектори до средното европейско ниво – социални услуги, капацитет на публичните администрации и други институции, конкурентоспособност на бизнеса;
- Средствата от ЕС за минимизиране на някой от възможните негативни ефекти от общия пазар (не само икономически, но и идеологически стожер на съюза). В някои случаи от интегрирането на определена национална икономика в общия пазар е възможна ситуация, при която „богатите стават още по-богати“, а „бедните – още по-бедни“. За да могат по-новите, още неразвитите страни-членки да се ползват пълноценно от предимствата на общия пазар, помагат Структурните фондове на ЕС.
Важно уточнение тук е, че средствата от ЕС в повечето случаи не следва да противостоят на нормалната логика на общия пазар. Така например те подпомагат сектори, които са оцелявали заради националната протекция, а след присъединяването са станали неконкурентни и страдат от силния натиск на компании от другите страни-членки. Логиката на общия пазар е да има преструктурирания по сектори и по отделни икономически агенти вследствие засилената конкуренция в общността, като това да гарантира конкурентоспособност на европейската икономика като цяло.
В повечето случаи средствата от ЕС не служат като инструмент „за спасение“, а като инструмент за развитие.
С тези средства са подпомагани онези важни райони и сектори, които имат потенциал, но страдат от изоставане по различни причини (травми от прехода, отдалеченост от икономическия център на Европа и др.). Да, разбира се, средствата се насочват към райони/сфери, където има идентифицирани нужди, но и потенциал за развитие и където вложените средства ще имат максимален ефект.
Преди всичко обаче националната фиксация върху процента на усвояемост не е особено смислена. Процентът на усвояемост наистина е важен, защото той индикира какъв обем инвестиции се насочват към различни сектори от икономиката и обществения живот. Далеч по-важно е обаче какъв е ефектът от средствата от ЕС. А той зависи от други неща като:
- качество на планирането (от стратегическите и планови документи на централно ниво до планирането на един малък проект). Тук става дума за връзка на целите и мерките, предвидени в тези документи с реалните нужди и възможности, изпълнимост, сходимост между многото национални, териториални и секторни документи;
- качество на изпълнение. За да има смисъл от добрия проект, той трябва да се претвори в качествени продукти/резултати. Иначе доброто планиране не се различава от мечтите, които не докосват земята.
Това, че в страната са влезли например един милион евро от Структурните фондове на ЕС, не означава по никакъв начин, че те са донесли присъщата на милион евро полза за определен сектор. Ако тези средства например са вложени в строителството на мост, до който няма път, тяхната ползва е много ниска (заключаваща си в повишен оборот и печалба на фирми-подизпълнители и др.). В този случай говорим по-скоро за вреди2. В конкретния случай мостът може да е изпълнен с безукорно качество, но проектът е най-малкото безполезен поради тежки дефекти в планирането – строителство на мост без прилежащата пътна инфраструктура.
И обратен пример: ползата от един проект на стойност 5000 евро, който „отключва“ натрупана енергия на правилното място в правилния момент, може да бъде многократно по-висока. Публичните ползи от подобна инвестиция в средносрочен план могат неколкократно да надхвърлят обема на “инвестицията”. Такива примери за щастие има много.
Не на последно място, процесът на подготовка и осъществяване на проектите, финансирани от ЕС, предполага спазването на определени правила. Тук не става дума само за процедурните правила за разпределение на средствата за получателите на безвъзмездно финансиране и под-доставчиците, а за общата логика на планиране и управление на проектите. Понякога процесът и използваните подходи са също толкова важни, колкото и това към какво е насочена конкретната проектна интервенция и какъв е обемът на финансирането й. Понякога най-трайният ефект от един проект е, че някой се е научил да работи с някого и дори че някой се е срещнал с някого3. Уроците за качествено планиране (понякога научени с много премеждия) и качествено управление може да са също толкова важни, колкото и постигането на целта на конкретния проект. С други думи: често процесът е по-важен от целта.
Видно е, че както ползата от един проект не е зависима единствено от обема, с който е финансиран, така и ефектът от Структурните (и другите) фондове на ЕС не се влияе само от процента усвояемост.
В този план, когато говорим за качеството на планиране и качеството на изпълнение, друг оформен вече рефлекс е това да се възприема като отговорност на държавните институции. Това добре обслужва хипотезата, че нещата се случват край нас, без възможността да им влияем. Разбира се, централната власт и други публични властови институции имат ключова роля, както в процесите на планиране, така и в процесите на изпълнение на различните програми. Наред с това практиките (а и до голяма степен регулациите) предполагат процесът на планиране на всички нива да се съобразява с нуждите, вижданията и на по-сериозните „заинтересовани страни“.
Това, че институциите, отговорни за изработването на плановите и стратегически документи, са го направили тайно, без участие на други организации, е просто невярно. Актуалният въпрос е „Колко са заинтересовани заинтересованите страни да участват в процеса на планиране“. За процеса на усвояване е ясно, че са много.
Качеството на използване на средствата от ЕС е индикатор за институционалната зрелост,
но и за способността за координирани действия между различните ключови субекти на регионално и национално ниво. Дори брилянтно планираната схема за безвъзмездно финансиране ще бъде безсмислена и безполезна без достатъчен брой качествени проекти за финансиране. Добрите идеи и подготвените хора и институции да ги реализират няма да могат да сторят нищо без адекватно управление при разпределението на средствата от страна на различните агенции.
В този смисъл причина за „темпа на усвояване“, бил той висок или нисък, са наистина усилията на централната държавна власт в лицето на няколко министерства, но може би в много по-висока степен е подготвеността на всички бенефициенти (неправителствени организации, общини и др.). Без качествени и адекватни на нуждите предложения за проекти, без капацитет тези проекти да бъдат изпълнени качествено, „усвояването“ би било незадоволително и като количество, и като качество.
Мнозина си представят „усвояването“ като стремеж към изпълнение на норма по време на бригада в селското стопанство – например колко повече круши ще събереш за единици време от наличните в овощната градина. Това е учудващо адекватна представа за процеса, доколкото илюстрира неизбежните вълнения „кой е набрал повече от мен, кой по-малко“, както и „това, което не набера аз, ще го набере някой друг“, както и възможните санкции – „ако не набереш достатъчно да останеш без вечеря“. Аналогията е добра и доколкото добрите резултати и в селското стопанство са продукт на добра предварителна подготовка, контекстуално коопериране и, разбира се, грижа за продукцията.
Наистина е важно да усвоим колкото може повече средства от Структурните и Кохезионния фондове на ЕС, както и от другите инструменти, достъпни за страната ни. Самият стремеж към високи постижения в тази област е похвален, особено ако е съпроводен с адекватни подготовка и усилия.
По-важно обаче е максимално да се използват средствата от ЕС не просто за подобряване на социално-икономическото положение в редица сфери, а и за осигуряване на растеж, конкурентоспособност и … формулиране и преследване на нови, по-високи цели. Една от предпоставките за това е да преместим акцента от вълненията по усвояването към по-съществени въпроси като: „Къде трябва да се инвестира?“, „Как и с кого можем да решаваме дадени проблеми?“ и разбира се в подготовка, за да има необходимия критичен минимум от експертен, технически и финансов капацитет.
И ако се върнем на привидно неволните връзки между усвояването на средствата от ЕС и усвояването на храните, ще открием още един аргумент за „мъдростта на езика“, който понякога „знае“ неподозирани от нас неща.
И в двата случая е важно да се усвоява, но освен колко, е важно как и какво. Всъщност това е разликата между възпитаното хранене и невъздържаното тъпкане, след което могат да те изгонят от масата.
Чудесен текст – разбираем, оригинален, непреходен, водещ до сериозен размисъл!