Роден съм в Габрово през 1973 година. Според майка ми съм бил добро дете, но аз си спомням, че тогава твърдеше други неща. Баща ми искаше да стана художник като него, а майка ми – адвокат. И двете не ми звучаха лошо, но ако нещо ми беше итересно, това беше техниката. Започнах от бурми и гайки, а като тинейджър вече можех да направя сам радио и какви ли не други електронни неща. Даже още пазя някъде разни грамоти и медали от изложби и състезания. Но аз и инженер нямах желание да стана. Ако наистина исках нещо, това беше да летя, само самолети ми бяха в главата.
Завърших средното си образование в славната математическа гимназия в Габрово. Трябва още веднъж да благодаря на всичките ми добри учители, не само за усилията да ми дадат ум и разум, но и че са ме търпели. 6-7 години след това, когато бях за кратко учител, разбрах колко симпатично, но и трудно е да имаш пред себе си буен тийнейджър, който иска винаги да му е интересно, който обича да задава провокативни въпроси, който може да чете с дни, целейки единствено да те затапи с това, че знае нещо повече от теб или за да може да ти зададе въпрос, на който не можеш да отговориш.
Реших да уча философия, когато бях в казармата. Не съм сигурен къде е пресечната точка между техниката, математическата гимназия и философията, но не съжалявам за разностранните си интереси и занимания.
Следвах във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Там научих много. Нямам предвид само от учебниците и професорите. Научих се да говоря пред хора, да убеждавам, както и да пиша така, че да ме четат. Научих и технологията на бунта. Мисля, че за цялото си следване участвах в организацията на няколко стачки, съчетавайки ги с академична рефлексия, което си е полезен опит. Последните години от следването ми бях потънал изцяло в социалните науки и социално-психологическата и идеологическата механика на бунта и революцията.
Бях твърдо решил да правя академична кариера, но нещата се случиха по друг начин. Докато пишех една докторантура, която така и не успях да завърша, работех като учител във Велико Търново, за кратко в радио в Габрово, както и в различни неправителствени организации. След няколко години бях дотолкова изучил цялата логика за подготовка и изъпълнение на проекти, че обикалях и обучавах експерти, държавни и общински администрации как да работят с еврофондовете.
Известно е, че като започнеш да преподаваш ставаш толкова учен, че ти изчезва необходимостта да учиш нови неща. Понеже аз невинаги се движа по правите пътища, продължих да уча. Завърших „Стопанско управление”, имах възможност да специализирам политически науки в Полша, както и Развитие на високите технологии в Израел. Последното ми беше много полезно, защото по това време опитвахме полууспешно да създадем високотехнологичен бизнес инкубатор в родния ми град. Този опит ми е полезен и сега, особено когато говорим за икономическата трансформация и еволюция на българската икономика към производства с по-висока добавена стойност.
По-късно, когато се преместих в София и започнах работа в Института „Отворено общество“, имах възможност да участвам в десетки проекти. Заедно с МРРБ писахме първите регионални планове за развитие, помагахме на Министерство на образованието за някои образователни реформи, а заедно с Министерство на финансите подготвяхме първите правила за управлението на средствата от ЕС.
Работих с партньори от почти цяла Европа. Много е интересно да вършиш сходна работа с хора от различни националности. Уверявам ви, че по този начин най-бързо стават видими всички национални специфики.
През 2007 година станах кмет на Габрово. Бях едновремено много подготвен и съвсем неподготвен за тази работа. Вече бях натрупал опит в управлението на хора, пари, процеси, проекти. С политическите драми и интриги обаче изобщо не се бях занимавал. Кметската работа е много трудна, но и много истинска. От тогава като завали сняг ми идва да започна да провярявам как се чисти. Това беше вторият или третият ми университет. За две години и половина научих много. А Габрово остана завинаги в сърцето ми – и като спомен, и като болка, и като надежда, и като планове.
След 2010 съм бил последователно министър, народен представител, евродепутат, вицепремиер. Какво съм свършил и какво не ще каже историята, ако съм й интересен.
Какво не стана така, както исках? Какво ли не. Да не забравяме, че по план трябваше да стана пилот или в краен случай – университетски преподавател. И макар че се научих да карам малко самолет и се опитвам да не спирам съвсем да преподавам на студентите, не е същото.
Не съм си мечтал да стана политик, нито кмет, нито министър. Не е станало случайно, нито без да го искам, просто не е било детската ми мечта.
Има ли нещо отвъд професионалните въпроси? Има. Живея със Светлана и Алекс и съм им много благодарен, че още ме търпят.
Освен да работя, обичам да чета книги, понякога да пиша, да скитам по планините, да карам мотор по пусти, селски пътища. Не можах да стана истински парашутист, защото имам само два скока, но пък съм отварял 3 парашута. Може би един ден ще продължа. И разни други неща се опитвам да спортувам. Това е. Нали знаете, че най-интересните неща не ги пише в автобиографията : )