Вместо въведение
Всяка сфера на обществения живот преминава през фази, които логично са предопределени от натрупванията на знание, опит и капитал по извървения път. Икономиката не прави изключение. Въпрос на обществена зрялост е необходимостта от промени да бъде уловена в аванс и навреме да бъдат очертани посоките и скоростта на процесите, генериращи промяна за преминаване на следващо ниво.
В състояние сме да направим синтезиран прочит на икономическата ни реалност и да откроим ключовите предизвикателства. И не само онези, които задават макро картината, а и тези, които по конкретен начин влияят ежедневно на резултата от работата ни.
Усещането, че всеки ден вършим нещата по-добре от вчера, е необходимост и то трябва да бъде подпомогнато с конкретни действия, инструментариум, воля и ресурс за прилаганетоим.
В опит да напипаме вярно пулса на своето развитие и съпоставителните си икономически предимства трябва да бъдем честни пред себе си, очертавайки постигнатото в последните 30 години. Необходимо е и да бъдем дръзки при формиране на посоката в следващите, поне 10 години.
Контекст и очертаване на предизвикателствата
През последните 30 години, България беше подложена на значителни политически, икономически, социални и ценностни промени. Въпросният период се характеризира с политически преход (демократизация), смяна на външнополитическата ориентация на страната (членство в ЕС и НАТО), промяна на икономическия статус в различни посоки за голяма част от населението, мащабни процеси на вътрешна и външна миграция. Някои от тези процеси, като демократизацията и външната миграция, вече са с различна динамика, докато влиянието на други продължава да е осезаемо. Пример за това са ценностните трансформации и търсенето на справедлив баланс в социално- икономическите ареали.
Като резултат от прехода, въпреки противоречивите интерпретации, страната подобри икономическия си потенциал.
По данни на Световната банка, към 1989 г. БВП е близо 22 млрд. щ. д. по текущи цени (към 1987 е 28,1 млрд. щ. д.), през 1996 е 10,11 млрд. щ. д, а през 2017 е 58,221 млрд. щ. д. Дори и според най-консервативните анализи БВП като минимум се удвоява за 30 годинипреход.
Този процес не следва проста прогресивна зависимост – големият срив през 1990-1991 г. показа несъстоятелността на социалистическата икономика, а кризата от 1996-1997 г. беше „цената“, която платихме за неизвършените реформи и липсата на благоразумие в управлението на парите, банките и публичните финанси.
“Времето на прехода“ до днес в етапи на еволюционно развитие
Способността за ясен синтез и трезва оценка на изминалите събития е ключово умение на успелите нации. Трудно би било да осъзнаем как сме стигнали до тук, ако не можем да осмислим етапите, през които смеминали.
В началото беше преходът към пазарна икономика (условно от 1989 – 1997/8 г.). През този период както икономическите оператори, така и голяма част от гражданите, не само разбраха, но и се научиха да следват пазарните механизми. Преходът стартира при почти изцяло одържавено стопанство, натрупани огромни дисбаланси между търсене и предлагане, изключителна зависимост от централизираното договаряне на инвестиции и доставки в рамките на социалистическия лагер. В тази среда се откриха две „писти“ за успех. Едната беше използване за лични цели на привилегирован достъп до публичен ресурс, обществени имоти и сгради или управлението на държавните предприятия. Втората беше автентично бизнес усилие по предлагането на пазара на доскоро дефицитни потребителски стоки и услуги. За първия модел историята ще даде политическа и морална оценка. Избралите да тръгнат по трудния път успяха да развият пазарно мислене, а мнозина, включително и по болезнен начин разбраха, какво означава предприемачество, конкуренция, риск.
Последва смяна на собствеността и икономическото стабилизиране и възстановяване (условно от 1995/6 г. до началото на 21-ви век). Основните процеси бяха приватизацията, навлизането на чужди инвестиции и отваряне на бизнеса към пазарите на развитите европейски икономики. Държавата активно се раздели със собствеността си и отвори сфери за частно предприемачество, които дотогава бяха държавен монопол. Бизнес моделите на този етап от развитието могат да се разделят най-общо на два. Първият е приватизация и последващо преструктуриране за ефективност на разходите, но понякога и за въвеждане на нови продукти и навлизане на нови пазари. Вторият разчита на новосъздадените възможности за експорт на земеделска продукция, стоки, туризъм или международен транспорт. Сходствата между тях са ниските разходи в България, както на заплащането на труда, така и цените на имоти, хотели, енергия, все още работещи машини или цели предприятия. С редки изключения бизнес моделите, разчитащи на подценените активи и труд, не изискваха големи инвестиции в оборудване и технологии. Типичните бизнеси „на ишлеме“ предлагаха базова, нискотехнологична обработка с елементарни машини, или неквалифициран нископлатентруд.
Третият етап се очерта от ясната перспектива за членство в ЕС и възможностите за отваряне към общия пазар, за експорт, за бурно навлизане на преки чуждестранни инвестиции и неизбежно последвалото прегряване на икономиката (условно от 2006- 2008г.). Съчетанието между глобална кредитна експанзия и вече сигурното присъединяване на България към ЕС създадоха условия за инвестиционен балон. Това обаче беше фалшив, привиден дивидент от членството, генерирал грешни стимули и насочил предприемачески усилия, чуждестранен и местен капитал, банкови кредити в дейности, които скоро се оказаха несъстоятелни.
Заедно с това българската икономика започна да се възползва от първия автентичен „дивидент“ от членството в общия пазар на ЕС. Българският бизнес започна да се интегрира постепенно във вериги на добавена стойност на европейски производители, както и да увеличава присъствието си в онези пазарни ниши, които отговарят на съществуващите сравнителни предимства на българските стоки и услуги. Между 2002 и 2017 г. износът за ЕС на произведени в България стоки нарасна повече от 5 пъти – от 3,7 млрд. до 19 млрд. евро.
Наличният човешки капитал от образовани български математици, химици, програмисти, счетоводители, хора с добри познания на поне един чужд език, се „пакетира“ за успешна продажба на глобалния пазар на услуги. Така възникна и започна да се развива аутсорсингът в областта на ИТ, финансово обслужване, лабораторни тестове, дистанционно обслужване на клиенти и т.н.
Последният етап беше глобалната финансова криза и възстановяване в условията на реален силно конкурентен външен пазар (условно от 2009 – до днес). Настъпи рязко охлаждане на инвестиционната активност като резултат от международната икономическа криза. Изчерпаха се и част от ефектите от предприсъединителния период, свързани с придобиване на собственост върху дружества в страната, като и спекулативните потоци, насочени към недвижими имоти и строителството. Икономиката изпадна в рецесия, последвана от плах и скромен растеж. Въпреки тези негативни ефекти, започнаха осъзнати процеси на адаптация в бизнеса. Пропуснатите възможности за имотни спекулации се трансформираха в увеличаване дела на индустрията в БВП, заедно с този на ИТ услугите, туризма и аутсорсинг дейностите. За сметка на това се свиха строителството, операциите с недвижими имоти, селското стопанство и финансовия сектор. От дистанцията на изминалото десетилетие можем да кажем, че експортно-насочените производства и услуги бяха „двигателят“ на икономическото възстановяване – износът на стоки нарасна с 2.4 пъти, а на ИТ и аутсорсинг услуги – близо 5пъти.
Влияние върху развитието на българската икономика през този период имат европейските инвестиции, получени по линия на Политиката за сближаване на ЕС. Около 39%[1]от постигнатия икономически растеж в периода 2008-2017 г. е в резултат на изпълнението на съфинансираните от Европейските фондове интервенции. Изчисленията показват, че без европейските инвестиции към края на 2017 г. БВП на страната би бил с 13,7% по-нисък без достъпа до този ресурс. Безспорен е ефектът върху инфраструктурата на страната, трудовия пазар, заетостта, конкурентните позиции на българските предприятия, образованието, туризма и регионалното развитие на страната, както и върху структурирането на публичния сектор като цяло. Въпреки естествената съпротива, провежданите реформи в редица публични сектори станаха предпоставка както за по-ефективното ползване на средствата, така и за провеждането на по-качествени политики в тези сфери.
Отчетена беше нарастваща зависимост на сектори от българската икономика от този тип финансиране и наблюдаваните негативни ефекти от загуба на виталност при търсене на алтернативно финансиране, нарушена пазарна логика и конкурентоспособност бяха адекватно адресирани.
Кратката рецепта на постиженията досега
През изминалите три десетилетия предприемачите в България можеха да базират стратегията си на подценени вътрешни ресурси и изобилен евтин труд. Теуспяваха, търсейки ниши, технологии, които да капитализират на пазара съществуващи активи като земи, недвижими имоти, лошо управлявани стари предприятия, а евтината енергия подкрепяше нискотехнологичните енергоемки сектори. При висока безработица, ниска заетост и ниски заплати, предприемачите можеха относително лесно да наемат допълнителна работна ръка при необходимост от разширяване надейността.
Заетост БГ/ЕС 2000-2018 vs. средномесечна заплата
Можем да твърдим обаче, че епохата на разкриване и използване на съществуващите сравнителни предимства до голяма степен e приключила. Икономиката постепенно доближава границата на исторически предпоставените възможности, границите на своя потенциал в рамките на наличните природни ресурси, географско и политическо положение, човешки капитал, технологии и финансов капитал.
В търсене на добавена стойност, „новата индустрия“ и началото на трансформацията
Ако през 2007 г. експортът ни е доминиран от суровини, то през 2017 вече преобладават стоки с по-висока добавена стойност като машини, апарати, оборудване, части и компоненти, които са продукт от суровините, добивани в страната. След влизането на България в ЕС, износът на електроника и електрически апарати нарасна 4 пъти, а на машини и оборудване – над 2 пъти. От практически незабележим сектор, автоиндустрията вече заема шесто място в структурата на експортани.
Относително разпределение по групи експортни продукти в износа, 2001-2018 г.
Тенденцията на десетилетието е ясна – плавно преструктуриране към стоки с по-висока добавена стойност, своеобразна реиндустриализация, движена от членството в общия европейски пазар. Инвестициите – местни и чуждестранни – в експортно-насочени бизнеси. Българската промишленост постепенно се интегрира във веригите на доставки на водещи глобални производители и стана част от създаването на продукти, които са глобални лидери.
Движеща сила на този процес е не само осъзнаване на необходимостта за технологично обновление и заемане на пазарни ниши на световния пазар, но и динамиката на пазара на труда. Дългосрочни и отдавна започнали демографски тенденции трайно редуцират населението в трудоспособна възраст. При възможността за свободното движение на хора в Европейския съюз много български граждани в активна възраст предпочитат да живеят и работят в други държави- членки на ЕС, а и в други развити страни. Възстановяването на икономиката ни след кризата доведе до практически недостиг на работна сила, особено в някои сектори.
В следствие на естествени пазарни механизми резултатът бе устойчиво повишаване на разходите за труд. Възнагражденията, средно за страната, нараснаха двойно в периода от 2008-2018 г., а в частния сектор – с 45% само за последните 4 години. Заплатите растат не само за малък брой дефицитни професии, но дори за хора безквалификации.
Повишаването на възнагражденията, разширяването на възможностите за обучение и преквалификация, както и мерки за подобряване на грамотността на хората с най-нисък образователен статус, вероятно могат да активизират малък резерв от работна сила. Това обаче не може да преодолее очаквания спад на населението в трудоспособна възраст – с над 430 хил. до 2030 г. според демографската прогноза на НСИ. Това означава, че все по- малка част от населението чрез труда си издържа все по-голяма част от него. Ако искаме не само да запазим, но и да повишим социалния стандарт, който поддържаме като общество, сме длъжни да направим следващата крачка в своето икономическо развитие.
Ако от социална гледна точка тенденцията за повишаване на средната работна заплата е търсена и благоприятна, то от икономическа перспектива крие редица предизвикателства. На първо място, в много сектори това води до повишаване на цената на продукцията в зависимост от относителната тежест на разходите за труд. На второ място, поставя под въпрос в средносрочен план развитието на тези производства и услуги, чиято основна причина за съществуване в страната са ниските разходи (ниски данъци, ниска цена на земята, ниски заплати). При устойчиво и чувствително нарастване на разходите за труд, те се превръщат в неконкурентноспособни спрямо страните с по-ниски разходи, включително и в региона, а също така и спрямо страните с по-автоматизирани и по-ефективни производства.
Естествената пазарна реакция е засилен натиск за преминаване към производства с по- висока добавена стойност, където разходите за труд или имат по-малка тежест, или могат да си позволят в подходяща пазарна конюнктура, временно да плащат по- високи възнаграждения.
Тази промяна в България е все още в началната си фаза, направили сме едва първите си малки стъпки. Бегло сравнение с ключовите отрасли на страните от Централна Европа, със значително по-висок от България БВП на човек от населението, показва огромен неразкрит потенциал за увеличаване на производителността на труда. Така например в Чехия, Словакия и Унгария автомобилната индустрия, машиностроенето и електрониката генерират близо 60% от износа; в България, въпреки голямата промяна в последните години, тези отрасли допринасят едва 18% за износа на страната. В тези страни работната сила е по-производителна, създава повече добавена стойност с вложените ресурси, което е резултат от много фактори. Сред тях са доброто образование и умения на човешкия капитал, както и повечеинвестиции.
БВП/на глава от населението vs. Производителност, 2000-2018 г.
Проблем, цели и фактори за развитие
Къде искаме да стигнем
Независимо от огромната промяна в последните десетилетия, от глобално конкуриращата се икономика, от новите инвестиции и изпреварващия растеж, България е все още далеч от богатото ядро на Европа. Макар да сме скъсили дистанцията, все още се разминаваме значително по доходи, по иновации, по качество на публичната инфраструктура.
Добре е да не забравяме, че членството в ЕС е достигната цел, но съвсем не е краят на пътя. То е шанс да се възползваме от стопанската интеграция в най-големия общ пазар на развити и богати бизнеси и потребители в света. Ако искаме относително бързо, в рамките на едно поколение да се доближим осезаемо до най-развитите страни в ЕС чрез много по-бърз икономически растеж, е необходимо да осъзнаем, че със сегашната структура на икономиката, със сегашните начини на комбиниране на капитал, технологии, човешки потенциал това не е възможно.
Ключът към постигане на успех е в осъзнаване на необходимостта от бърза промяна към „икономика на добавената стойност“ като най-адекватен модел за нашата икономическа реалност.
Бърз и продължителен икономически растеж в следващите десетилетия може да се отбележи само, ако разширим границите на производствените възможности и увеличим потенциала за създаване на допълнителна стойност. С днешните знания за пазари и продукти, с днешната палитра стоки и услуги, с днешните технологии и машини, с днешните работници и техните умения, скоро ще достигнем своя лимит.
Това, казано по друг начин, означава да започнем да създаваме нови предимства – чрез политики, които увеличават възможностите за иновации, технологичен трансфер и инвестиции, които подобряват качеството на човешкия капитал.
Ограничения и възможности
Определянето на отправната точка и багажа, с който тръгваме към развитие на икономика на добавената стойност, преминава през съобразяване с ограниченията и програмиране на възможностите, които стоят пред нас.
Да се съобразим с ограничителните фактори означава да отчетем лимита на природните си ресурси от индустриално значение. Да приемем относително малкия размер на вътрешния си пазар като недостатъчна база за продължителен ръст на интензивни производства и услуги. Да признаем за драстичните различия в нивата на развитие на регионите, за унищожената ни индустриална база, за превеса на популизма и ирационалността в политическата среда, както и за изострената необходимост от справедливост и върховенство на закона.
От друга страна, можем да разгледаме неблагоприятните тенденции като възможности, опитвайки се да превърнем свободното движение на хора и работна сила от отрицателен фактор днес във възможност за положителна корекция в нашия демографски баланс. Загубените връзки между науката и бизнеса отварят възможността трансферът на технологии да заеме водещо място в конкурентоспособността на бизнеса ни. Ниското ниво на дигитализация – едва 12% средна интензивност на цифровизиране на предприятия, да се разгледа като фокусирано усилие, силен инструмент за освобождаване от ниската ресурсна ефективност на икономиката. Характеристиките на пазара ни (по размер, регулация и цена) да се превърнат в стратегическо предимство за привличане на подходящи за тестови разработки и нови модели инвеститори и производства.
И нека мисловното ни упражнение бъде основано на стабилен фундамент, очертан от: изградената устойчива и предвидима макроикономическа среда; достъп до общия пазар и потенциал за все по-силно интегриране в глобални вериги на добавена стойност; силната и жива традиция в редица сектори (ИТ, машиностроене, електроника).
Защо сега?
Защото сегашният икономически модел не може повече да бъде двигател за развитие.
Защото парата от прегряващата ни днешна икономика оглушително надува свирката на готовия да потегли към следваща гара локомотив.
Защото сме се възползвали само от една малка част от потенциала на това, да сме част от общия пазар на ЕС. Време е да инвестираме и работим за да получим истинския, дългосрочен и голям дивидент от членството.
Защото категорично усещаме, че до голяма степен сме изразходили съществуващите икономически преимущества– дойде времето с подходящи политики и ресурси да открием нови предимства, които да увеличават потенциала за иновации и производителност на труда.
Защото всяка държава има собствена съдба в икономическото си развитие. Време е България да вземе в ръце своята, а не да чака този процес да се случи от само себе си.
И защото едва днес през призмата на натрупания опит и еволюционна зрялост сме в състояние и като държава, и като общество да систематизираме усилията и енергията си за осъществяване на българската икономическа трансформация и имаме нужда от ясното формулиране на нейните приоритети, не само за да сме по-ефективни, но и за да сме по-обединени в нейното осъществяване.
Ролята на държавата в този процес
Бихме могли да предположим, че нормалните пазарни механизми ще тласкат естествено пазара към производството на стоки и услуги с висока добавена стойност, включително и като реакция от ограниченото предлагане на работна сила или нейната повишаваща се цена, но няма гаранция колко бързо тези механизми ще дадат резултат.
За да бъде ускорен в своята цялост, този процес не просто може, а трябва да бъде насочван от държавата. Неговата мащабност, многопластовост и сложност изискват това.
Не защото държавата държи уникалната формула на неговото постигане, а защото трябва да има способността да систематизира и канализира процеси от такъв мащаб ихарактер.
Анализ на опита и на други държави показва, че публичната власт е отговорна да не стои безучастно отстрани, а да ускори тези процеси като:
- Стимулира усилията за повишаване на добавената стойност наикономиката
- Подкрепи повишаването на технологичното ниво на всички индустриалнисектори.
Тази намеса не регламентира, не заключва и не измества естествено протичащи пазарни и бизнес процеси.
В този не просто икономически, а обществен процес не говорим единствено и само за заинтересовани страни, говорим за участници със свои специфични роли и отговорности.
И това е една от основните причини държавата да е лидер на този процес.
Отключващи фактори за българската икономическа трансформация
Унуверсална формула за икономическа трансформация няма. Всяка държава минава по този път по свой начин и със свое темпо.
От днешна гледна точка формиращите растеж и развитие факториса добре известни – иновации и технологии, дигитализация, човешки капитал с повишена квалификация и умения, реиндустриализация, увеличаване на добавената стойност в производствата чрез преминаване към нова продуктова структура. Уникално е обаче тяхното съдържание и специфика, тяхната обвързаност и взаимодействие, които в своята цялост постигат основната цел. Нещо повече – живеем в епоха, в която държавата има сравнително малко инструменти за пряко влияние върху пазарните процеси, което е още една причина да не можем сляпо да копираме опита на някоя от „старите“ държави-членки.
В тази посока на мисли българската икономическа трансформация е носител на важни обществени и икономически процеси.
Превръщане на образованието в реален приоритет.
Човешкият капитал е двигателят на тази промяна, а неговата трансформация и ефективност зависи от развитието на качествено образование, обвързано с демографските и икономически тенденции в страната ни. Заедно с дебата за качеството и специализацията на висшето образование, стойността на професионално образование и ролята на ученето през целия живот е необходимо да има обществено съгласие, че всички деца трябва да са в училище и да получат основните знания и практически умения, дефиниращи базовата грамотност на 21 век.
Принцип на държавните политики и бизнес стратегии трябва да бъде стремежът за по-висока производителност на труда. Целият преход фаворизира стремежа към създаване на максимално голям брой работни места – сега е време да мислим за ефективността и производителността на всяко работно място. Мерките и ресурсите на държавата трябва да подкрепят всяка иновация, инвестиция или нов процес, които намаляват нуждата от допълнителен базов труд за създаването на стока или услуга.
По-висока производителност чрез иновация, технологичен трансфер и капитал може да бъде постигната на практика във всяка сфера на човешкия живот. Подобна трансформация трябва да бъде насърчавана и подкрепяна независимо от това къде се случва.
Екстензивните бизнесмодели ще свиват ролята си, те ще изчерпят местния ресурс, дори когато говорим за високоплатени към момента услуги. Стратегически големият потенциал за ръст на производителността и общ икономически растеж идва от бизнеси, в които може устойчиво и трайно да се увеличава добавената стойност без пропорционално нарастване на използваната работна сила.
Трансформацията не може да се случи без предприемаческа активност – иновациите се случват на микро ниво. Предприемачът трябва да достигне до идея за нов продукт, нов пазар, нова технология, и най-важното – да привлече капиталов ресурс, за да осъществипромяната.
Новото знание и новият капитал поне в известна степен ще са заимствани. В области като информационните и комуникационни технологии, роботиката, нанотехнологиите и изкуствения интелект България ще е естествен получател при един продължаващ технологичен трансфер от по-напредналите икономики. Не е задължително това да става от чуждестранни компании, действащи в България – може това да са български предприемачи, които се възползват от интеграцията на бизнеса си с този на чуждестраннипартньори.
Ключова ще е ролята на т.нар. автентични иноватори, предприемачи, които не просто копират бизнес отвън, не просто са доставчици или обслужват външни партньори, а създават изцяло нови пазарни ниши. Те могат да са глобални лидери създавайки изцяло нови пазарниниши.
Успоредно с всичко това е важно в страната ни постепенно да започне разгръщане на процеса по създаване на технологична собственост, т.нар. technology ownership от българските компании. Доказано е, че държавите с предприятия-собственици на технологии в производствения сектор са в естествено по-добри съпоставителни позиции в дългосрочен план.
Икономическата трансформация в етапи и проекти
Икономическата трансформация е мащабен и многопластов процес, който преминава през различни етапи и на всеки от тях трябва да се развият набор от взаимообвързани проекти, генериращи желаната промяна.
Начален етап на трансформацията
На този етап се очертава ясно балансът между отделните фактори на развитие и се моделира механизмът на тяхната взаимна обвързаност и синергия.
Проектите, включени в този етап, целят изграждане на фундамент за ефективно и постепенно подреждане на структурните предпоставки за трансформация и са в няколко основни насоки.
1. Науката, иновациите и технологиите, като стимул за икономическото развитие. Това включва нова организация на процеса на управление на иновациите и научно-развойната дейност с цел разработване и изпълнение на по-качествени и зрели политики в тази сфера с ясен принос към икономическата трансформация. Свързано е както със създаване на нарочно национално звено с ясни отговорности за планиране, управление и координация на научния и иновационен процес, така и с въвеждане на условия и механизми за устойчиво и ефективно развитие на българската научна и иновационна екосистема.
Предвижда се въвеждане на нов по-ефективен модел на подготовка и изпълнение на публичните инвестиции в тази сфера. Модел, който ще синхронизира наличните и нови финансови източници и инструменти от национален характер, ЕСИФ и централните програми на ЕС, и ще ги фокусира към стимулиране на бизнеса за развитие на производства, въвеждайки нови технологии ииновации.
В контекста на развитие на икономика на знанието приоритет ще бъде поставен и върху развитието на науката и върховите научни изследвания чрез специални механизми за ефективно използване на техните постижения и уникалност в полза на обществото и икономиката ни и развитие.
Търсенето на баланс в териториален аспект на иновационния и научен потенциал ще бъде постигнато чрез програми за координация на създадените и създаващите се нови звена от научната и проиноватина инфраструктура и обвързване на тяхното дългосрочно развитие с местите нужди, потенциал и възможности за индустриален принос.
Фокусът се поставя върху развитието на капацитета, задържането и развитието на младите учени и специалисти чрез докторски и научни програми с ясна приложна насоченост и обвързаност с тяхното кариерно развитие.
Не на последно място се залага на засилено реализиране на програми за международен обмен на знания, технологии и иновации, които ще спомогнат за плавния преход на българската икономика към такава с по-висока добавена стойност.
Качественото образование като двигател на икономическата трансформация. Друга посока на развитие на средното, висше и професионално образование, която позволява още по-ефективно обвързване, както с нуждите на пазара на труда ииндустрията, така и с демографските тенденции.
Това преминава както през развитие на учебни програми с особен акцент върху STEM[2]дисциплините и нова система за ранно професионално ориентиране и развитие, така и през целенасочени усилия за повишаване на качеството и модернизация на средното образование, като цяло в контекста на процеса на дигитализация, развитие капацитета на учителите и въвеждане на по-ефективни форми на обучение.
Концентриране на усилията в повишаване на привлекателността, качеството и ефективността на традиционната мрежа от професионални гимназии (откриване на нови при необходимост) чрез осъществяване на съвместни програми с индустрията и бизнеса с реални практики и ангажираност на учащите в производственият процес. В това число разширяване на обхвата на дуалното обучение и повишаване на интереса към техническите специалности и възвръщане на престижа на средното техническообразование.
Развитие на програми за повишаване на качеството на висшето образование в традиционните специалности в техническите и другите специализирани университети и връщане към традиционните им специалности, за които имат капацитет и традиция (вкл. и чрез закриване на другите нетипични такива) и
Процесът включва и промяна на финансовия модел на висшите училища чрез въвеждане на резултатно ориентирани показатели за неговото използване, свързани с реализацията на пазара на труда на техните студенти и качеството на подготовка им.
Въвеждане на нови програми за квалификация и преквалификация на работната сила като част от модела, свързан с учене през целия живот чрез жива и активна връзка с индустрията и нуждите на пазара на труда. Всичко това е свързано и с възможност за валидиране на тези знания и повишаване на тяхната стойност чрез практическото им приложение.
2. Дигитализация на икономиката и индустрията за по-висока ефективност. Този проект от икономическата трансформация е свързан с програми за разширяване на внедряването на информационни и технологични решения във всички сектори и предприятия от различни мащаби, които могат да повишат тяхната ефективност – от голямото производствено предприятие, през хотела, до мината и малката семейна търговска фирма. С помощта на подобни интервенции ще се отговори и на повишената нужда от ресурсна ефективност на икономиката и по-ефективно използване на работнатасила.
Разработване и изпълнение на програми, стимулиращи изграждането на здрава връзка между наука-индустрия и световни мрежи за технологии и знание.
Задаване на стандарти за технологично обновление от инфраструктурната среда до дигитализацията на всеки отделен процес.
Въвеждане на програми за стимулиране на нови дигитални умения в човешкия капитал и в организационния модел на предприятията.
Важна част от този етап е и въвеждането на съвременните технологични и дигитални решения в селското стопанство и повишаване на добавена стойност и производителност на този сегмент.
Не на последно място, би било неестествено спрямо средата и нечестно спрямо данъкоплатеца ако публичните институции останат встрани от дигиталната промяна. Една от темите, по които има единодушие сред обществото, е необходимостта от ефикасно и съвременно електронно управление. Първите стъпки в тази посока са вече направени, но остава да извървим дългия и труден път към подобряване на ефективността на работа и качеството на услугите.
3. Нова индустриална инфраструктура за стимулиране на икономическото развитие на цялата територия на страната. Проектът включва целенасочена държавна политика за изграждане на нови индустриални и високотехнологични зони и паркове, с цел привличане на нови инвеститори и стимулиране икономическото развитие на регионите. Става дума за територии, където има подходящи предпоставки за това, например достъп до инфраструктура, транспортна свързаност (близост до основните артерии на националната транспортна инфраструктура), наличие на средни и висши учебни заведения, свързани със съответния сектор от индустрията, съществуващи клъстери и екосистеми отиндустрии.
На основата на нова нормативна уредба държавата ще създаде условия за улеснено планиране и изграждане на такава инфраструктура като проведе всички приложими процедури в аванс в съучастие или самостоятелно предостави терени или изгради цялата необходима инфраструктура: транспортна, енергийна, водна и пречиствателна, комуникационна и такава свързана със сигурността. Новата регулаторната рамка ще позволява изграждането на индустриални и технологични зони и паркове като голяма част от приложимите процедури по Закона за устройство на територията, свързани със статута на земята ще бъдат прилагани по отношение на зоната или парка, като цяло, още при изграждането, което ще позволи ускорена процедура при осъществяване на конкретните инвестиционни намерения взоните.
Конкретни локации с потенциал за изграждане, както и приложимите модели за управление ще бъдат определени чрез национален комплексен анализ. Подготвителните процедури, както и изграждането ще протичат в тясно сътрудничество с местните власти, съществуващите бизнес-мрежи и интерес, както и с образователните и академичниинституции.
Стартирането и първоначалното осъществяване на този процес следва да бъде обезпечено чрез европейско финансиране, като част от националните приоритети на европейската политика за сближаване.
Предвижда се мрежата от създадени от държавата индустриални технологични зони и паркове хармонично да взаимодейства с вече създадените такива общински и частни. Като базисна предпоставка не трябва да се допуска съществуващите зони да губят инвеститори в резултат от новосъздадените.
Ресурси
Превърнати в основна цел и приоритет на държавата, ангажиментите по осъществяване на различните етапи от икономическата трансформация на страната ще бъдат обезпечени чрез взаимно обвързани програми, в рамките на отделните секторни политики, отделни целенасочени проекти, финансирани от държавния бюджет, както и програми, финансирани по линия на публични фондове, имащи отношение към процеса.
Важен ресурс за осъществяване на такава политика са и Европейските фондове. Прогнозите на този етап показват, че за периода 2021- 2027 г. за целите, свързани с икономическа трансформация, ще могат да бъдат отделени поне 6 млрд. лева.
Икономическата трансформация като обществена култура, мислене и нагласи
Нито един от етапите на осъществяване на икономическата трансформация не може да има плътност без обществена подкрепа и формиране на култура, подходяща да изнесе такова мащабно национално усилие.
Казано с други думи – иде реч за създаване на разбиране, нагласа и очакване, че просперитетът на българите в идните десетилетия ще зависи от качеството на човешкия капитал, от знанията, уменията, предприемчивостта и изобретателността на всеки един български гражданин.
Ключова начална точка в този процес ще е формирането на разбиране, че успехът ще е съвместен резултат от способността на институции, бизнес и работна сила да се адаптират бързо и че всяка публична политика или бизнес стратегия трябва да включва процес на подобряване на производителността на човешкия труд и ограничените местни ресурси и на създаване на все повече стойност от всяко работно място.
Българското общество е не само част от тази промяна, то е нейният двигател, защото нейното осъществяване е залог за бъдещето на сегашните и следващи поколения.
[1]Оценка на макроикономическото въздействие на Кохезионната политика в България е направено с макроеконометричният модел SIBILA2.0
[2]Концепция за обучение и развитие на младите хора от най-ранна възраст в сферата на науката и технологиите
Здравейте! Абсолютно се съгласявам с написаното от вас! Аз съм бизнесмен предприемач,но не от тези типичните а от иновативните! Правя проект за финансово и бизнес обучение,всеки трябва да поиска да му се помогне,и ще го правим безплатно! Идеята е хората да осъзнат къде грешат и след това да им се покаже какво да направят!На първо място да прочетат някоя книга,да коригираме техните навики в живота и бизнеса,да им намерим точните хора и направим верните стратегии,за по да получим по добра производителност,по висока добавена стойност и както казахте насочване на външните пазари! Силно вярвам че ще успем,повечето ме смятат за чалнат:-)но има и хора дето вярват! АА кой ще го прави,ами хора доказали се в бизнеса и живота,експерти филантропи,професионалисти! Защо,за дедите ни дето си дадоха животите и за децата ни,за Бъдеще! Поздрави
Благодаря за чудесния анализ програма(според мен). Абсолютна рядкост е известен и от най-високите етажи политик да излезе от коритото на общите алабализми и да навлезе в истинската конкретика. Както твърди мълвата за Бил Клинтън важното е да не забравяме “The economy stupid!”.
НЕ САМО заради тази статия имате в мое лице искрен последовател и съмишленик. Подчертавам, Вие имате съмишленик, останалите политици трябва много, ама много да се постараят за да се заслушам
Благодаря ви! Това е само началото 🙂
Да прав сте и все пак ….без микро бизнеса в стратегията всичко ще остане на думи…..
България остава все по малко с инициатори ,превръщаме се повече само в консуматори…..
Някак си се придобива усещането,че е забранено да правиш микро бизнес в пазарна икономика…
Не е ли време да посадим една фиданка и да я отгледаме докато събере сили да се бори с бури,ледове и дъждове за да стане дърво и да берем плодовете….
Розови перспективи, но:
– каква трансформация към иновативна икономика след като 92,5% от бълагрсике фирми са с персонал до 9 заети?
– защо не се използва плана „Юнкер“за създаване на високотехнологични предприятия, а сепредложиха проекти само за магистрали?
– защо се отмени Закона за публично-частно партньорство, за което и Вие бяхте силен радетел? Чрез приетия Закон за концесии не може да се изграждат производствени предприятия? Защо Правителството не взе под внимание Снавощето на Съюза на икономистите в България?
– Защо няма оценка на финанасово-икономическа оценка ца целесъобразността от отдаването на концесии на обекти и дейности, каквато епрактиката в целия свят?
– Как може,без да има технологично-индустриален профил( в т.ч. и реогионално ориентиран) да развивате концепция за нов икономически модел? Всички решения за концесии са политически, а не икономически обосновани. В т.ч. и тази за летище София.
– Защо вече 10 години не вземаххте под внимание предложенията на експерти в тази област и сега искате да откриете отново „топлата вода“. Търсите индулгенция за своята съвест?
– Защо не назовавате виновните за това състояние – страх, политически обременен?
– Без да се дефинират причините за това състояние не може да има, няма кой да Ви повярва, че може да има смяна на модела. И това е констатирано в Доклада по конкуретността на страните за 2018 г. където под“ Ориентация на правителството за бъдещето“ България е на 88 място от 140 страни. Коя е виновен за тази оценка – не са предприемачите?
Няма розови перспективи, има план или поне посока.
По ред:
– Броя на заетите в предприятието на е пречка за внедряването на иновации, дори напротив. Много често, иновативни са стартиращите и малките и средните предприятия;
– Със средства от плана „Юнкер“ не са финансирани магистрали, а само компании, вкл. и за високотехнологични производства. Напомням, че получател на тези средства не е държавата, а бизнеса и това не е безвъзмездна помощ, а по скоро кредит;
– ПЧП може да се осъществява и чрез закона за концесиите;
– В комисиите за избор на концесионер не участват политици, а експерти и служители от администрациите;
– Исторически, много правителства са допускали грешки в икономическата политика, особено в началото на прехода. Част от добрите и не толкова добри решения са описани в текста.
Розови перспективи, но:
– каква трансформация към иновативна икономика след като 92,5% от българсике фирми са с персонал до 9 заети?
– защо не се използва плана „Юнкер“за създаване на високотехнологични предприятия, а се предложиха проекти само за магистрали?
– защо се отмени Закона за публично-частно партньорство, за което и Вие бяхте силен радетел? Чрез приетия Закон за концесии не може да се изграждат производствени предприятия? Защо Правителството не взе под внимание Становището на Съюза на икономистите в България?
– Защо няма оценка на финанасово-икономическа оценка ца целесъобразността от отдаването на концесии на обекти и дейности, каквато е практиката в целия свят? Всички решения за концесии са политически, а не икономически обосновани, в т.ч. и тази за летище София.
– Как може,без да има технологично-индустриален профил( в т.ч. и реогионално ориентиран) да развивате концепция за нов икономически модел?
– Защо вече 10 години не вземаххте под внимание предложенията на експерти в тази област и сега искате да откриете отново „топлата вода“. Търсите индулгенция за своята съвест?
– Защо не назовавате виновните за това състояние – страх, политическа обремененост?
– Без да се дефинират причините за това състояние няма кой да Ви повярва, че може да има смяна на модела. И това е констатирано в Доклада по конкуретността на страните за 2018 г. където под“ Ориентация на правителството за бъдещето“ България е на 88 място от 140 страни. Коя е виновен за тази оценка?
Г-н Дончев, защо не се запознаете с една изцяло българска фирма какво прави последните почти 30г.
И къде е тази роля на държавата, на която сте представител в момента. С удоволствие прочетох материя Ви. И да всичко е така, но как нещата реално се случват?
Може да ни посетите за да се запознаете с проблеми на една фирма, която непрекъснато разчита на иновативния подход.
Ще се запозная с удоволствие.
Можем повече, но има една стряскаща бариера пред високата добавена стойност на име = Бюрокрация. Пример е Държавната Агенция за Електронно Управление(ДАУЕ), която продължава да отказва да бъде нотифициращ орган по регламента за Електрони Удостоверителни Услуги и Електронна Самоличност на Европейският съюз (eIDAS). И въпреки това Българският про-активен Бизнес и публично-частни партньорства успяват да реализират проекти с Висока Добавена стойност на пук на Бюрократичната машина – https://trakia.tech/memorandum-for-digitalization-of-bulgaria-bulgaria-4-0/
Единият умен човек в това правителство.
Много хубава, обмислена и стойностна концепция… за съжаление закъсняла с около 5-7 години. Ако тези идеи бяха лансирани в края на икономическата криза, ефектът наистина щеше да бъде поразителен. Но за да не ставам и аз като хибриден трол, фиксирайки се върху вече непоправими неща, под мотото „вие сте виновни“, ще се опитам да бъда градивен 🙂
Мисля, г-н Дончев, че темата е леко непълна. Не е време за икономическа трансформация – ВРЕМЕ Е ЗА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА ТРАНСФОРМАЦИЯ. На този етап вече е невъзможно едното да се трансформира, а другото да остане в досегашния му вид.
На първо място, В България липсва обособена средна класа, а съществуването на такава е в основата на създаване на бизнес с висока добавена стойност, защото от нея най-често произлизат инициаторите или преките изпълнители на успешното му развитие. Парадосксално, но като представители на средна класа у нас се идентифицират хора с малък и среден бизнес и свободни професии – лекари, юристи и др., които в повечето от останалите държави от ЕС биха се определили като upper middle class или бизнес класа. От друга страна, хора, които по правило попадат в категорията на средната класа в развитите държави, у нас се определят като работническа класа – например високо квалифицирания технически и инженерния състав. Това е изключително лоша тенденция, защото на практика формирането на инициатива, желание за развитие, а от там и иновация се формира като част от характеристиките на средната класа, в пълна противоположност с тези на работническата.
Защо не се формира устойчива средна класа в България? Причините, според мен са няколко, като част от тях са в сферата на Вашата компетентност.
Доходите – макар и не единствен, този компонент от качеството на живот е определящ. В това отношение управляващите, в това число и Вие, не само не помагате, но дори и пречите. Минималната работна заплата (МРЗ) е направо бич Божи, защото на практика стеснява разликата между заплащането на неквалифицирания и висококвалифицирания работник и този факт се явява тотален демотиватор. Например, млад инженер, дори във високотехнологична фирма, рядко започва със заплата над 1200 – 1300 лв (най-често 1000), докато чистачката на офиса е с 560…
Минималните осигурителни прагове също са тотална щета – дори да станат адекватни на реалните заплати, това си остава механизъм за повишаване на приходите в държавата, а не за стимулиране на доходите. Истински стимул би представлявал въвеждане на минимална почасова ставка, адекватна на длъжността, трудовата характеристика и образователния ценз, защото представителите на тази група са чувствителни не само към цялостния си доход, но и към времето, което отделят за да го получат. Усещането за достатъчно и пълноценно свабадна време също е много важен компонент от качеството на живот и особено младите хора са фиксирани в него.
Тотално липсват политики за насърчаване на развитието на СЕМЕЙНИЯ бизнес. Едва ли трябва да Ви напомням, че той генерира една от най-високите добавени стойности, поради липсата на разходи за труд и едновременно с това създава усещане за удоволетвореност и пълноценност при представителите му.
От неикономическите компоненти на качеството на живот, прекрасно е, че сте се спрял на образованието, но от текста личи, че този сектор не е особено под ваш контрол… то май не е под ничий контрол Написаното звучи по-скоро като пожелание, отколкото като възможни, конкретни и приложими мерки, особено в частта за средното образование. Там нещата са тотално изпуснати – продукцията на българското средно училище са „акули“, „емигранти“ или „лузъри“ – няма как да се създава успешен бизнес модел с такива кадри…
Не ми се комеkjира българското здравеопазване – само ще ви кажа, че от 6 емигрирали мои приятели за последните 4 години, трима напуснаха, защото не могат да осигурят качествено здравеопазване на себе си, децата си и родителите си, въпреки, че са с добри доходи.
Поздравявам Ви за добрата инициатива и Ви пожелавам да успеете да я развиете. Само не допускайте грешката на неолибералите от близкото минало, да разглеждате икономиката като самоцел и панацeя.
1. Интеграция в най-големия общ пазар няма как да стане без Шенген (дори Швейцария е там). Германците, които имат 2 трлн. БВП, повтарят като латерни, че от местен пазар не се живее и трябва да се целят в световния.
2. По времето на немското икономическо чудо от 1948 до 1963 с ръст от над 8% годишно държавата е преразпределяла 30% – 33% oт БВП.
В България всяка година правителството харчи между 5 и 9 млрд. лв. за разходи, които ако ги няма държавата ще е в същото състояние и без тях. Кражби, изкуствена заетост, неефективност. За това се влачим вечно последни! В Европа е същото, но те поне имат социална държава и там разликата между 20% най-бедни и 20% най-богати е 4 пъти, докато в България вече е над 8 пъти!!!
3. Ненормалният прием в Университетите обезлюдява провинцията. След 12 клас младите хора в областните градове на България изчезват. Всичко качествено отива в трите най-големи града или чужбина. С чужбина няма как да се борим, но кандидатстудентският прием в Български ВУЗ-ове трябва да бъде ограничен до 25% от един випуск. За останалите няма смисъл. Така ще имаме и по-висок коефициент на заетост. Сега България губи стотици милиони от осигуровки/данъци на хора които се правят че учат, а стоят по кафенета и дискотеки. В специалност право факултетите от 1 станаха 9. Като завършат 3/4 не работят по-професията си. Има много млади хора, които завършват право и не искат да работят друго. Живеят с родителите си, кандидатстват неуспешно за прокурори и съдии, и така си деградират. Защо е такъв приема???
4. Най-големите ни проблеми са описани в доклада към класацията Doing Business и мониторинговия доклад.
5. Защо държавата държи „мъртви активи“? Защо не приватизирате 75% от Летище Русе? Унгария приватизира 75% от Летище Будапеща и взе 1 млрд. лв. (Приватизацията е по-добро от концесия, защото инвеститора трябва да се бръкне и да даде парите веднага, а после по-най-ефективният начин да си възвърне инвестицията и да излезе на печалба. Докато при концесиите често не си спазват обещанията, а държавата няма ресурс да ги следи).
Сега проверих – 12% от зрелостниците заминават да учат в чужбина. 12% ако учат в чужбина + 25% в български ВУЗ-ове е = на 37% висшисти от едни випуск, което е предостатъчно за държава като България.
В същото време коефициента на заетостта във възрастова категория 15-24г.в. е едва 20.7%! Ясно че на децата основната им работа е да ходят на училище, но това означава, че хем нямаме дуална образователна система, хем имаме невероятно висок кандидат-студентски прием, който води до обезлюдяване на останалите населени места.
В следващата възрастова категория 25-34, коефициента на заетост е 73.9%, което е с десет процента по-ниско от следващата възрастова кат. 35-44 (явно до трийсет години гледаме да направим по 2-3 магистратури и само се правим, че учим, докато го удряме на студентски живот).
Видимо е, че тази ситуация води до обезлюдяване на провинцията. Крайно време е да се въведе нещо като образователен борд – 25% кандидат-студентски прием от даден випуск. В някои специалности като право се наду страхотен балон. В същото време има някои висши училища, които са си чисти „печатници за дипломи“ (ВУАРР, ВСУ, УНСС и много други).
Силна икономика с толкова нисък коефициент на заетост при 15-24 и 25-34 годишните няма как да стане.
Уважаеми г-н Дончев,
Радвам се да прочета, че все пак има висш представител на изпълнителната власт, който е разбрал, че българското общество има сериозни проблеми с бъдещото си развитие и е загрижен те да бъдат решени.
За съжаление, не съм в състояние да споделя дори и умерения ви оптимизъм. Впечатленията ми са, че българската държава едва ли има капацитета да провежда политики на догонващо развитие. Ако трябва да съм честен, според мен отговорът на въпроса, „Кога България ще стигне средното европейско жизнено равнище?“ е никога (тоест не и през следващите 50 години, защото след това, едва ли ще бъда наоколо). Разбира се това виждане може да се аргументира, но това иска една доста по-дълга дискусия, на която едва ли мястото е в коментар, в блог.
Поздрави,
Н. Цветков
Аргументът за Стабилно и Устойчиво Развитие който предлага Макро Икономическата Концепция за Корпоративна Социална Отговорност, е много по-различен отколкото аргумента за независим „самостоятелен (либерален или себичен) интерес“ .
Това е дългосрочна перспектива, която предполага, че корпорациите и фирмите ще трябва да се държат така в настоящето, че да се уверят и за в бъдеще в перспективата си за по благоприятната си позиция в околната среда – т.е. в перспективата за по-сигурна индустриална , по-сигурна работна , по-сигурна бизнес и по-сигурна природна среда.
От този възглед е очвидно, че компаниите трябва да гледат отвъд краткосрочната перспектива и да осъзнаят, че инвестициите в обществото днес ще пожънат ползи за тях в бъдеще.
Освен това , може би е в интерес на корпоративния свят да се ангажира с дейности , които са в помощ на социалната сфера и в полза за околната среда , защото по този начин корпоративният свят овен че ще подпомогне себе си може да подпомогне превантивно и уместно Регулирането на Обезезличената Бизнес Средата под формата на Стандартна Екологична и Етична Бизнес Рамка по отношение на Дребния и Среден Бизнес и Стандартна Регулативна Рамка за Корпоративна Социална Отговорност за Едрият Бизнес , а Правителството съответно да предложи Рамка за Ново по Стабилно Устойчиво Законодателство и Регулация.
И така логично следва изводът , че Рамката –
Правилата за Правене на Бизнес и Бизнес Етиката са от Първостепенно Значение за Праавилно , Стабилно и Устойчиво Развитие на Бизнес и Околна Среда.
Докато бизнесът нарушава Регулаторната Рамка и Етичните Правила за правене на бизнес и не инвестира в повишаване на стандарта на живот на човешкия ресурс , за чистота и безопастност на работното място , няма как да има основание да се оплаква от липсата на квалфицирана работна ръка вътре в странатаи и да я търси отвън.
И накрая, предполагат се, че предприятията трябва да поемат тази социална отговорност, защото са сред малкото частни субекти, които имат необходимите ресурси да го направят.
Корпоративният свят има едни от най-умните умове в света и притежава огромни финансови ресурси. (Например Wal-Mart има годишни приходи, които надвишават годишния БНП на някои страни.) Така бизнесът трябва да използва част от своя човешки и ифинансов капитал, за да „направи света по-добър.“
Такова е съвременното разбиране за Стабилно и Устойчиво Развитие
Аве Дончев , к’ва е тая средновековна цензура ? –
пусни го най после този коментар … и без това едва ле някой ще го чете в тоя замръчкан блог …
СЕТА – ПЛЮСОВЕ И МИНУСИ – СИНТЕЗИРАНО ОБОБЩЕНИЕ
Понеже СЕТА е важно споразумение , то трябва да бъде внимателно огледано за плюсове и минуси преди да бъде ратифицирано !
1.Минуси
Те включват предоставяне на преувеличени правомощия на корпорациите или големите предприятия, включително на важния финансов сектор; те включват начини за отмяна на демократичните решения в името на взаимния достъп до пазара; и тези заплахи са включени в процеса, т.е. как целият дебат по важно споразумение би могъл да се превърне в непрозрачна инициатива, ръководена от правителствени служители и корпоративни лобисти.
http://s2bnetwork.org/wp-content/uploads/2018/11/Making-sense-of-CETA-2018.pdf
2.Плюсове – от друга страна
Аргументът за Стабилно , Устойчиво Развитие който предлага Макро Икономическата Концепция за Корпоративна Социална Отговорност, е много по-различен отколкото аргумента за независим „самостоятелен (либерален или себичен) интерес“ .
Това е дългосрочна перспектива, която предполага, че корпорациите и фирмите ще трябва да се държат така в настоящето, че да се уверят и за в бъдеще в перспективата си за по благоприятната си позиция на пазара и околната среда – т.е. в перспективата за по-сигурна пазарна , по-сигурна индустриална , по-сигурна работна , по-сигурна бизнес и по-сигурна и здравословна природна среда.
От този възглед е очвидно, че компаниите трябва да гледат отвъд краткосрочната перспектива и да осъзнаят, че инвестициите в обществото днес ще пожънат ползи за тях в бъдеще.
Освен това , може би е в интерес на корпоративния свят да се ангажира с дейности , които са в помощ на социалната сфера и в полза за околната среда , защото по този начин корпоративният свят овен че ще подпомогне себе си може да подпомогне превантивно и уместно Регулирането на Обезезличената Бизнес Среда у нас –
под формата на Стандартна Екологична и Етична Бизнес Рамка по отношение на Дребния и Среден Бизнес и Стандартна Регулативна Рамка за Корпоративна Социална Отговорност за Едрият Бизнес , а
Правителството съответно да предложи
Рамка за Ново по Стабилно , Устойчиво Законодателство и Регулация.
И така логично следва изводът , че Рамката –
Правилата за Правене на Бизнес и Бизнес Етиката са от Първостепенно Значение за Праавилно , Стабилно и Устойчиво Развитие на Бизнес и Околна Среда.
Докато бизнесът нарушава Регулаторната Рамка и Етичните Правила за правене на бизнес и не инвестира в повишаване на стандарта на живот на човешкия ресурс , здравето , чистотата и безопастността на работното място , няма как да има основание да се оплаква от труда , липсата на квалфицирана работна ръка вътре в странатаи и да я търси отвън.
И накрая, предполага се, че предприятията трябва да поемат тази социална отговорност, защото са сред малкото частни субекти, които имат необходимите ресурси да го направят.
Корпоративният свят има едни от най-умните умове в света и притежава огромни финансови ресурси. (Например Wal-Mart има годишни приходи, които надвишават годишния БНП на някои страни.) Така бизнесът трябва да използва част от своя човешки и ифинансов капитал, за да „направи света по-добър.“
Такова е съвременното разбиране за Стабилно и Устойчиво Развитие
Концепция за Корпоративна Социална Отговорност
Всички сфери на икономиката включително и здравеопазването
Концепцията за Корпоративна Социална Отговорност (КСО = CSR) означава, че предприемаческите организации и фирмите освен да печелят справедлива възвръщаемост за инвеститорите и да спазват закона имат в допълнение морални , етични , филантропни , здравни и екологични отговорности.
Бизнес етиката и корпоративната социална отговорност сe спазва като се има предвид пълната тежест на всяко корпоративно решение.
Корпоративната социална отговорност е свързана, но не идентична с бизнес етиката.
Въпреки че КСО обхваща икономическите, правните, етичните и дискреционните отговорности на организациите, бизнес етиката обикновено се фокусира върху моралните преценки и поведението на индивидите и групите в организациите. По този начин изучаването на бизнес етиката може да бъде –компонент на по-широко проучване на корпоративната социална отговорност.
*Carroll and Buchholtz’s Corporate social responsibility (CSR = КСО)
Четириразделната дефиниция на КСО изрично предпоставя многофасетния характер на социалната отговорност. Икономическите отговорности, цитирани в дефиницията, се отнасят до очакването на обществото, че организациите ще произвеждат добри услуги, които са необходими и желани от клиентите и ще им продават тези стоки и услуги на разумна цена.
От друга страна от Организациите , Фирмите и Корпорациите се очаква да бъдат ефикасни, печеливши и да имат предвид интересите на акционерите.
Правните отговорности са свързани с очакването, че организациите ще спазват законите, установени от обществото, за да регулират конкуренцията на пазара.
Организациите и фирмите имат хиляди правни отговорности, регулиращи почти всеки аспект от дейността им, включително законите за потребителите и продуктите, законите за околната среда и трудовото законодателство.
Етичните отговорности се отнасят до обществените очаквания, които надхвърлят закона, като например очакването, че организациите ще провеждат делата си по справедлив, прозрачен и прост начин.
Това означава, че се очаква организациите да направят нещо повече от това да спазват закона, но също така да полагат проактивни усилия да предвиждат и отговарят на нормите на обществото, дори ако тези норми не са формално приети от закона.
И накрая, дискреционните отговорности на корпорациите се отнасят до очакването на обществото, че организациите са добри граждани.
Това може да включва такива неща като филантропска подкрепа на програми, ползващи общност или нация. Тя може също да включва даряване на опит на служителите и време за достойни каузи.
Собствениците на фирма са сред основните заинтересовани страни на фирмата.
Организацията има законни и морални задължения към своите собственици. Тези задължения включват, но не се ограничават до, опитите да се гарантира, че собствениците получават адекватна възвръщаемост на инвестицията си.
Служителите също са първични заинтересовани страни, които имат както правни, така и морални претенции към организацията.
Организациите също така имат конкретни отговорности към своите клиенти по отношение на производството и маркетинга на стоки и услуги, които предлагат функционалност, безопасност и стойност; на местните общности, които могат да бъдат силно засегнати от действията на местните организации и по този начин да имат пряк залог в техните операции; и на другите компании, с които правят бизнес.
Много социални коментатори предполагат също, че
компаниите и фирмите имат пряка отговорност към бъдещите поколения и към природната среда.
П.С.
**
Етиката е, по своята същност, морална преценка за това, което е правилно и какво не е наред. В бизнес смисъл, тази етика се решава и формира от всяка компания и се основава на решенията, които всеки в бизнеса прави.
Решението да се държим етично помежду си като едно лице към друго би трябвало да е лесно за всяко прилично и морално мислещо човешко същество, но е много по – лесно това правило да бъде забравено при упражняването на стопанска дейност и въздействието което всеки голям, безличен бизнес има и може да оказва негативно влияние навсякъде по целия свят.
Бизнес Етиката и Корпоративната Социална Отговорност са взаимно свързани като се има предвид пълната тежест на всяко корпоративно решение което може да засегне милиони хора.
Справки:
https://blog.udemy.com/importance-of-business-ethics/?utm_source=adwords&utm_medium=udemyads&utm_campaign=DSA_Catchall_la.EN_cc.ROW&utm_content=deal4584&utm_term=_._ag_88010211481_._ad_398022934994_._kw__._de_c_._dm__._pl__._ti_dsa-41250778272_._li_1007850_._pd__._&matchtype=b&gclid=EAIaIQobChMIgq7i5Om55gIVS7TtCh3CZwEVEAAYAyAAEgLJufD_BwE&fbclid=IwAR1aapiTrBtZ8ab4_bfmfpcnbcPCVvqtehnqcoqbvF3NSVH95eZdWw4b0z4
https://www.referenceforbusiness.com/management/Comp-De/Corporate-Social-Responsibility.html?fbclid=IwAR2ym6HurCFDkVL4JGa8yojYQU8DRZln7T4S3XP3L9fL-rrpKmq0reog5-w
Всичките Ви коментари са под статията
Дончев , съжалявам но липсата на опция за редактиране и корекция на текста в блога ти затруднява комуникацията и е губене на време да се занимавам повече – въпреки че си открих още една малка грешка в текста … оставям го така и ако искаш да го поправиш по нататък
Благодаря ти все пак , че си обърнал внимание
СЕТА – ПЛЮСОВЕ И МИНУСИ – СИНТЕЗИРАНО ОБОБЩЕНИЕ
Понеже СЕТА е важно споразумение , то трябва да бъде внимателно огледано за плюсове и минуси преди да бъде ратифицирано !
1.Минуси
Те включват предоставяне на преувеличени правомощия на корпорациите или големите предприятия, включително на важния финансов сектор; те включват начини за отмяна на демократичните решения в името на взаимния достъп до пазара; и тези заплахи са включени в процеса, т.е. как целият дебат по важно споразумение би могъл да се превърне в непрозрачна инициатива, ръководена от правителствени служители и корпоративни лобисти.
http://s2bnetwork.org/wp-content/uploads/2018/11/Making-sense-of-CETA-2018.pdf
2.Плюсове – от друга страна
Аргументът за Стабилно , Устойчиво Развитие който предлага Макро Икономическата Концепция за Корпоративна Социална Отговорност, е много по-различен отколкото аргумента за независим „самостоятелен (либерален или себичен) интерес“ .
Това е дългосрочна перспектива, която предполага, че корпорациите и фирмите ще трябва да се държат така в настоящето, че да се уверят и за в бъдеще в перспективата си за по благоприятната си позиция на пазара и околната среда – т.е. в перспективата за по-сигурна пазарна , по-сигурна индустриална , по-сигурна работна , по-сигурна бизнес и по-сигурна и здравословна природна среда.
От този възглед е очвидно, че компаниите трябва да гледат отвъд краткосрочната перспектива и да осъзнаят, че инвестициите в обществото днес ще пожънат ползи за тях в бъдеще.
Освен това , може би е в интерес на корпоративния свят да се ангажира с дейности , които са в помощ на социалната сфера и в полза за околната среда , защото по този начин корпоративният свят овен че ще подпомогне себе си може да подпомогне превантивно и уместно Регулирането на Обезличената Бизнес Среда у нас –
под формата на Стандартна Екологична и Етична Бизнес Рамка по отношение на Дребния и Среден Бизнес и Стандартна Регулативна Рамка за Корпоративна Социална Отговорност за Едрият Бизнес , а
Правителството съответно да предложи
Рамка за Ново по Стабилно , Устойчиво Законодателство и Регулация.
И така логично следва изводът , че Рамката –
Правилата за Правене на Бизнес и Бизнес Етиката са от Първостепенно Значение за Праавилно , Стабилно и Устойчиво Развитие на Бизнес и Околна Среда.
Докато бизнесът нарушава Регулаторната Рамка и Етичните Правила за правене на бизнес и не инвестира в повишаване на стандарта на живот на човешкия ресурс , здравето , чистотата и безопастността на работното място , няма как да има основание да се оплаква от труда , липсата на квалфицирана работна ръка вътре в странатаи и да я търси отвън.
И накрая, предполага се, че предприятията трябва да поемат тази социална отговорност, защото са сред малкото частни субекти, които имат необходимите ресурси да го направят.
Корпоративният свят има едни от най-умните умове в света и притежава огромни финансови ресурси. (Например Wal-Mart има годишни приходи, които надвишават годишния БНП на някои страни.) Така бизнесът трябва да използва част от своя човешки и ифинансов капитал, за да „направи света по-добър.“
Такова е съвременното разбиране за Стабилно и Устойчиво Развитие
Концепция за Корпоративна Социална Отговорност
Всички сфери на икономиката включително и здравеопазването
Концепцията за Корпоративна Социална Отговорност (КСО = CSR)
означава, че предприемаческите организации и фирмите освен да печелят справедлива възвръщаемост за инвеститорите и да спазват закона имат в допълнение морални , етични , филантропни , здравни и екологични отговорности.
Бизнес етиката и корпоративната социална отговорност сe спазва като се има предвид пълната тежест на всяко корпоративно решение.
Корпоративната социална отговорност е свързана, но не идентична с бизнес етиката.
Въпреки че КСО обхваща икономическите, правните, етичните и дискреционните отговорности на организациите, бизнес етиката обикновено се фокусира върху моралните преценки и поведението на индивидите и групите в организациите.
По този начин изучаването на бизнес етиката може да бъде –компонент на по-широко проучване на корпоративната социална отговорност.
*Carroll and Buchholtz’s Corporate social responsibility (CSR = КСО)
Четириразделната дефиниция на КСО изрично предпоставя многофасетния характер на социалната отговорност.
Икономическите отговорности, цитирани в дефиницията, се отнасят до очакването на обществото, че организациите ще произвеждат добри услуги, които са необходими и желани от клиентите и ще им продават тези стоки и услуги на разумна цена.
От друга страна от Организациите , Фирмите и Корпорациите се очаква да бъдат ефикасни, печеливши и да имат предвид интересите на акционерите.
Правните отговорности са свързани с очакването, че организациите ще спазват законите, установени от обществото, за да регулират конкуренцията на пазара.
Организациите и фирмите имат хиляди правни отговорности, регулиращи почти всеки аспект от дейността им, включително законите за потребителите и продуктите, законите за околната среда и трудовото законодателство.
Етичните отговорности се отнасят до обществените очаквания, които надхвърлят закона, като например очакването, че организациите ще провеждат делата си по справедлив, прозрачен и прост начин.
Това означава, че се очаква организациите да направят нещо повече от това да спазват закона, но също така да полагат проактивни усилия да предвиждат и отговарят на нормите на обществото, дори ако тези норми не са формално приети от закона.
И накрая, дискреционните отговорности на корпорациите се отнасят до очакването на обществото, че организациите са добри граждани.
Това може да включва такива неща като филантропска подкрепа на програми, ползващи общност или нация. Тя може също да включва даряване на опит на служителите и време за достойни каузи.
Собствениците на фирма са сред основните заинтересовани страни на фирмата.
Организацията има законни и морални задължения към своите собственици.
Тези задължения включват, но не се ограничават до, опитите да се гарантира, че собствениците получават адекватна възвръщаемост на инвестицията си.
Служителите също са първични заинтересовани страни, които имат както правни, така и морални претенции към организацията.
Организациите също така имат конкретни отговорности към своите клиенти по отношение на производството и маркетинга на стоки и услуги, които предлагат функционалност, безопасност и стойност; на местните общности, които могат да бъдат силно засегнати от действията на местните организации и по този начин да имат пряк залог в техните операции; и на другите компании, с които правят бизнес.
Много социални коментатори предполагат също, че
компаниите и фирмите имат пряка отговорност към бъдещите поколения и към природната среда.
П.С.
**
Етиката е, по своята същност, морална преценка за това, което е правилно и какво не е наред. В бизнес смисъл, тази етика се решава и формира от всяка компания и се основава на решенията, които всеки в бизнеса прави.
Решението да се държим етично помежду си като едно лице към друго би трябвало да е лесно за всяко прилично и морално мислещо човешко същество, но е много по – лесно това правило да бъде забравено при упражняването на стопанска дейност и въздействието което всеки голям, безличен бизнес има и може да оказва негативно влияние навсякъде по целия свят.
Бизнес Етиката и Корпоративната Социална Отговорност са взаимно свързани като се има предвид пълната тежест на всяко корпоративно решение което може да засегне милиони хора.
Справки:
https://blog.udemy.com/importance-of-business-ethics/?utm_source=adwords&utm_medium=udemyads&utm_campaign=DSA_Catchall_la.EN_cc.ROW&utm_content=deal4584&utm_term=_._ag_88010211481_._ad_398022934994_._kw__._de_c_._dm__._pl__._ti_dsa-41250778272_._li_1007850_._pd__._&matchtype=b&gclid=EAIaIQobChMIgq7i5Om55gIVS7TtCh3CZwEVEAAYAyAAEgLJufD_BwE&fbclid=IwAR1aapiTrBtZ8ab4_bfmfpcnbcPCVvqtehnqcoqbvF3NSVH95eZdWw4b0z4
https://www.referenceforbusiness.com/management/Comp-De/Corporate-Social-Responsibility.html?fbclid=IwAR2ym6HurCFDkVL4JGa8yojYQU8DRZln7T4S3XP3L9fL-rrpKmq0reog5-w
Агенцията за иновации е доста добра идея, но не е лошо преди това да се установи, къде се намира капацитета в администрацията в областта на ключови технологии.
Донякъде иронично, МОСВ вероятно разполага с едни най-добрите специалисти в области, като химикали и биотехнологии и администрира (ползвайки доста иновативни подходи) не малко научни съвети. За жалост техният капацитет се използва, доста по-ефективно и активно от ЕС, ОИСР и международните споразумения, отколкото от българската администрация.
В Рубриката „Преглед на чуждестранният печат“
Наскоро покрай и около грипната епидемия поради съображения за сигурност по-често си стоя във къщи от където пиша тези революционно редове тъй като попаднах на една чужд-е-странна творба в която се дискутират и дебатират световните проблеми на икономическата трансформация.
И тъй като съм предан почитател на Блога на г-н Дончев взех че се потрудих върху част от превода тази чужд-е-земска творба която прилагам прилежно по-долу под формата на pdf – файл защото е твърде дълга време и място-емка.
Ето накратко за какво иде реч :
1.11 Малтус и значението на Малтус днес
Малтус умира в Бат през 1834 г., но дебатът за идеите му продължава да се разгневи, както в своя век, така и в нашия собствен.
Всяка година той бива опроверган и всяка година се съживява. Въпреки впечатляващия научен прогрес, на нашето век, страшните малтусиански сили – бедност, глад, болести и война – хвърли като мрачен сянка в нашите собствени времена, както направиха през деветнадесети век. Всъщност огромната сила на съвременните оръжия значително засили опасностите, породени от войната; и бързият растеж на световното население придава нови измерения на проблемите на бедността и глада.
Поглеждайки към света днес, виждаме региони, където Малтус изглежда е по-истински пророк от Кондорсет и Годуин.
В повечето развиващи се страни бедността и болестите са все още сериозни проблеми.
В други части на света оптимистичните пророчества на Кондорсет и Годуин са били поне частично изпълнени.
В индустриализираните народи пророчеството на Годуин за автоматизирано земеделие със сигурност се сбъдна. В нациите на Севера само малък процент от населението е ангажиран в селското стопанство, докато повечето от гражданите са свободни да преследват цели, различни от производството на храни. Скандинавия е пример за област, където бедността и войната са елиминирани локално и където смъртта от инфекциозна болест е редки. Тези постижения биха били невъзможни без ниските раждания, които също характеризират региона. В Скандинавия и в други подобни региони ниските раждания и смъртността, стабилно топене на населението, високи образователни нива, контрол на инфекциозните болести, равен статут на жените, демократично правителство и премахване на бедността и войната са свързани помежду си в един за взаимно повторно настъпяне на каузата и т.н. За разлика от това, в много големи градове от третия свят, пренаселено население, замърсена вода, замърсен въздух, гъсто население без адекватна санитария, нисък социален статус на жените, високи раждания, бързо се увеличава.
Останалото си го прочетете сами на адрес :
http://eacpe.org/app/wp-content/uploads/2018/07/Population-And-The-Environment-by-John-Scales-Avery.pdf
Бележки на преводача :
„Degrowth“ = Трансформацията е „Доброволното намалявне на растежа“ – преход към по справедливо, приобщаващо и екологично устойчиво общество“, и е предложен като процес , в който най-богатите страни трябва да инвестират в по бедните за да могат тези страни успешно да преминат през него , за да се постигне „правилно оразмеряване“ на растежа и на двете страни на процеса, и на националните и на световната икономика.