Започват 4 месеца надбягване с часовника за 1 млрд. евро

Интервю за вестник „24 часа“
Автор: Марияна Бойкова

Г-н Дончев, 2015 г. е последната за усвояване на европари от първия програмен период и първа година от втория. Какво се случва?

Особено добра комбинация се оказва.

Добра или губеща?

Нищо не губим още. Каква ще е финалната сметка, ще е ясно към февруари 2016 г. Изпълнението на проекти може да тече до 31 декември. Но да предупредя – всеки има договор и ако той свършва на 15 октомври, а бенефициентът разчита да работи до края на декември, ще плати финансова корекция. Но възможността да се работи до края на годината ни улеснява за договори с малко по-дълъг хоризонт. Оптимист съм, че ще успеем да платим голяма част от парите.

Каква част?

Наближаваме 86% реално платени средства, което е 6,9 млрд. евро. Общата финансова рамка на всички програми е 8 млрд. евро. Милиард и малко отгоре трябва да бъдат разплатени. А повечето програми са оставили по-голямата част от плащанията за второто полугодие.

Едва ли ще са 100% усвоените евросредства?

Задачата към всички е да се работи без допускане на каквато и да било прогноза за загуба. Но вероятно няма да бъде усвоен целият бюджет. Смятам, че големият успех е преодоляното забавяне по “Околна среда” и “Регионално развитие”. Оттук нататък имаме 4 месеца надбягване с часовника и със себе си. Ако не успеем да завършим някой проект до 31 декември, трябва да го приключим с национални средства. Имаме две добри новини – като абсолютен шампион се очертава програма “Човешки ресурси” – с 92% плащания, другата е “Околна среда”. В момента тя има плащания над 88%.

Докога градовете ще са разкопани заради водни цикли?

Инвестициите във водна инфраструктура са най-тежките и най-неатрактивните, защото са под земята. Направеното може да бъде оценено с ползването в годините.

Ще тръгнат ли пари от новия програмен период тази година?

Бях обещал годината да не е нулева. Надявам се законът за управлението на еврофондовете да бъде приет през есента, както и новият Закон за обществени поръчки. Има още една голяма разлика. Това е новата Информационна система за управление и наблюдение (ИСУН).

Какво е различното?

Документите по оперативните програми ще се подават в електронен вид.

А може ли в реално време да се проверява?

Да. Ползваме и много специален софтуерен инструмент, който ни позволява да проследяваме свързаности между фирми, физически лица, през брак и роднинство. Другата голяма новина е селската програма, тя също ще бъде част от ИСУН. И въпреки че не всички са съгласни, оттук нататък и всички проекти по нея ще са видими. И стигаме до новия програмен период. До края на годината ще са факт схеми по всички оперативни програми. Трудно е да направя точна прогноза, но мисля, че към 300 млн. лв. плащания ще са направени.

Финансов инженеринг в кои програми ще има?

Има различни механизми за финансов инженеринг, но общо взето това е кредитиране с европари. Разликата от кредита, който бихте получили от банка, е, че този с европейски пари трябва да е по-нисколихвен и да се получава по облекчен режим. Нашата логика е с европейски пари под формата на грант да бъде финансирано това, което няма как по друг начин.

Има мнения, че това е добре за банките, не толкова за бизнеса.

Няма как да не минава през банките, защото министерството на икономиката или на финансите не могат да дават кредити. Въпросът е да се договорят с банките такива условия, че основната полза да бъде за получателя на парите. За новия програмен период сме заделили 10% от финансовия ресурс от програмите, това са над 800 млн. евро, за финансов инженеринг. В “Иновации и конкурентоспособност” са заделени 25% от парите. Първата разлика от предишния период е, че ще има финансов инженеринг по всички програми. И втората е, че парите ще ги управлява не Европейският инвестиционен фонд, а български експерти. Затова създаваме Фонд на фондовете, който да управлява финансови инструменти по всички програми.

Преди време прогнозирахте 2% ръст на БВП тази година. Но наскоро БНБ обяви, че той ще се забави. Има ли основания за това?

За прогнозите на БНБ питайте тях. Аз гледам всички останали числа и държа на казаното от мен. Имаме ръст на износа 11%, имаме положителни данни от промишленото производство. Имаме повече заети лица с 56 000 за първото тримесечие, което не се дължи на сезонен характер.

Бюджетът има излишък от над 800 млн. лв…

Той е временен. При положение че бюджетът е планиран при дефицит, няма как да говорим за излишък в края на годината. Но спрямо същия период на миналата година числата са впечатляващи. Да, част от излишъка е от плащания с европейски пари, останалата част безспорно са усилията на държавата да си събере вземанията. Надявам се, че ще има още по-добри резултати към края на годината. Не искам да говоря като политик, който си е сложил розовите очила. Куп проблеми има още. Историята с КТБ беше само преди година, не бива да я забравяме. Имаме поредици кризи около България – като започнем със съседна Гърция, Македония, всичко което става в Близкия изток.

Очакват се нови протести на бизнеса за цената на такса “задължения към обществото”, която ще им оскъпи тока.

Бизнесът е прав да реагира, когато се накърняват интересите му. Друг е въпросът, че се наговориха куп неверни неща. Като това, че цената на тока за бизнеса у нас била най-високата в Европа, което е дълбоко невярно, или че гражданите ще плащат с 10% повече, а цената за тях падна. Има недоволство от страна на бизнеса, който не иска да му се повишава цената, и от малките ВЕИ производители, които обявяват, че ще фалират. Кой е прав?

А може би трябва да се търси баланс?

Проблемът е на малките ВЕИ производители, които са изграждали централите с еврофинансиране, а не са го обявили. Другите, които са го обявили, нямат проблем.

Те казват, че не са го крили, законът не е изисквал да го обявяват.

Цените ги е определяла КЕВР, и то така, че да се плаща кредитът, с който е направена инвестицията. А тяхната е била с процент безвъзмездно финансиране. Проявявам съпричастност към сигналите, които идват от бизнеса. Няма как производители да трупат загуби, и ако има останали несправедливости, съм отворен да ги открием и прекратим. Не твърдя, че всичко, което има да се прави в енергетиката, е направено. За мен най-голямата крачка е либерализацията. И да не водим разговори какви са цените, те са такива, каквито ги определи пазарът.