През месец март приех предизвикателството да отговарям на въпроси в онлайн форума на вестник „СЕГА”. Бях приятно изненадан от броя и качеството на запитванията и мисля, че този диалог имаше енергизиращ и вдъхновяващ ефект. Надявам се не само за мен 🙂
Част от въпросите публикувам по-долу. Всички останали можете да видите тук.
Въпрос от Мордохай
Г-н Дончев, както и във всички други сфери, основен проблем се явява липсата на достатъчно подготвени и с нужната квалификация специалисти, не толкова като желаене, но основно като можене!
Каква е личната ви позиция за решаването на този проблем? Не намирате ли за крайно удачно създаването на екипи със смесени специалисти от страните членки на ЕС ? Това е една естествена форма на поведение в рамките на отворения трудов пазар на общността! Така, както във всяка страна членка, на всеки пост могат да работят (и работят!) хора от други страни. Необходимо е да се разшири мирогледът на българите в тази насока, а огромната полза е за всички!
Липсата на достатъчно количество добре подготвени специалисти е факт. Мен повече ме тревожи липсата на достатъчно мениджъри, които могат да управляват процесите, дори и липсата на лидери – такива, които да водят процесите.
Иначе вече мобилизирахме подкрепата на Европейската инвестиционна банка, Световна банка, като допълнение към помощта на ДЖАСПЪРС за подготовка и управление на качествени проекти.
Не считам, че трябва да си каним „външни” експерти, които да заместват „нашите”. Това би размило отговорността. Иначе съм от инициаторите да бъде възстановена инициативата Twining, вкл. и за държавите-членки, което да даде възможност представители на администрации от различните държави да обменят добър опит и практики.
Допълнително една от посоките на административната реформа трябва да бъде създаването на система за непрекъснато професионално обучение на служители в държавната администрация, както и система за кариерно развитие.
Въпрос от divini
Г-н Дончев, защо се отказахте от идеята за разпределянето на средствата от Структурните и Кохезионния фонд на регионален принцип, тоест чрез регионални програми, а не, както и досега чрез секторни? Регионалните програми не дават ли по-голям шанс на общините, независимо колко са големи, да се развият и на бизнеса, особено малкия и средния по места, да съществува?
Работя върху това в следващия програмен период да има силни териториални структури, които да изпълняват една голяма част от функциите по отношение на бенефициентите. Регионални програми е друго – това означава управляващ орган на общинско ниво, разбира се и регионални цели, приоритети, изцяло регионални или местни проекти. Практиката показва, че обикновено регионалните оперативни програми са по-бързи. Нормално е – за изпълнението им има политическа енергия, като освен това те са сред най-рисковите програми. Тук процентът грешки обикновено е по- висок, както и рискът от корективни действия. Считам, че трудно бихме създали капацитет за регионални оперативни програми, както и че ще се появят нови проблеми, свързани с координацията. За да се отразят максимално регионалните приоритети, трябва качествено планиране, както и използването на широк списък с предефинирани проекти.
Въпрос от firmin
Уважаеми г-н Дончев,
Въпросът ми е свързан с възлагането на обществените поръчки.
Един от рисковете, свързани с обществените поръчки, е този от забавяне на възлагането и изпълнението на поръчката заради обжалване на проведената процедура за избор на изпълнител от някой от участниците. Това кара много от специалистите в тази област да проследяват като показател за ефективност относителния дял на обжалваните процедури. В определени отрасли относителният дял на обжалваните поръчки е осезаемо по-нисък. Съществува мнение, че това се дължи на позитивния ефект от добрите практики и вътрешната регулация в съответните браншови организации, в които членуват потенциалните изпълнители. Имам определени резерви към такива оценки. Световният и европейски опит, за съжаление, сочи, че често пъти ниският относителен дял на жалбите е индикатор за добре организирани и системно провеждани от регионални и национални браншови организации практики на тържни манипулации на процедурите за възлагане на обществените поръчки. Тези манипулации са дело на т.нар. браншови твърди картели. Често пъти, макар и да не задължително да е така, те са съпроводени с корупция, търговия с влияние, злоупотреба с власт и други правонарушения. Загубите за фиска от тези практики са огромни – и по света, и в Европа, без съмнение и у нас. Тези загуби са прикрити зад благовидния претекст, че усвояването на европейските средства по съответните проекти и програми върви с нарастващи темпове, което буди задоволство и оптимизъм.
Във връзка с изменението и допълнението (за пореден път) на ЗОП, имах очаквания за ясен и ефективен законов регламент за противодействие и превенция на тържните манипулации. Не откривам такъв. Към днешна дата разполагаме единствено с Насоките за противодействие на КЗК, приети с нейно решение през 2010 година. КЗК препоръчва възложителите да събират и систематизират данни (?!), с които препоръчва да бъде сезирана. Очевидно, тези насоки са преди всичко … препоръчителни. Добра практика бе споразумението за съвместни действия срещу манипулациите, сключено между Сметна палата, КЗК и АДФИ преди близо година време. Но в отсъствие на ясна законова регламентация на противодействието тя ще има ограничен ефект.
Въпросът ми е първо, анализирани ли са рисковете (включително корупционните) от тържни манипулации при процедури за възлагане на обществени поръчки по т.нар европейски проекти, второ, какви мерки се предприемат за противодействие и превенция на този тип измами и правонарушения и трето, предвиждат ли се законодателни инициативи в тази насока.
В новия Закон за обществени поръчки са предвидени редица мерки, които не само облекчават процеса – и за възложители, и за кандидати, но и въвеждат по-стройна система за контрол. Като такава мярка мога да посоча създаването на единен централизиран орган, който да извършва предварителен контрол (т.е преди възложителят да има право да обяви процедурата от страна на Агенцията за обществени поръчки). Този контрол, който се извършва над определени прагове, със сигурност ще допринесе да имаме по малко (или да нямаме) нарушения, свързани със Закона за обществени поръчки. Напомням ви, че по данни за 2011 г. България има един от най-ниския процент грешки в Оперативните си програми.
Целта на последните изменения за кодифициране на материята в областта на обществените поръчки , обединяването й в един нормативен акт, както и прецизирането на съществуващи и въвеждането на нови текстове в закона, е продиктувано именно от необходимостта за избягване на съществени нарушения, включително и корупционни практики, допускани в практиката на възложителите, анализирани и идентифицирани като рискови за обективното провеждане и възлагане на обществените поръчки. В допълнение към изложеното като мерки за противодействие и превенция на съществени закононарушения в областта на възлагане на обществените поръчки, финансирани със средства от ЕС съответните компетентни органи като Агенцията по обществени поръчки , ИА ”Одит на средствата от ЕС” непрекъснато разглеждат и систематизират различни порочни практики, както и определят индикатори за измама при провеждането на процедурите по ЗОП под формата на указания към бенефициентите на средствата.
Също в тази връзка през месец октомври 2011 г. беше създаден консултативен механизъм под формата на експертна работна група за осъществяване на анализ на казуси, свързани с налагането на финансови корекции по оперативните програми и програмата за развитие на селските райони. Основната цел на консултативния механизъм е уеднаквяване на практиката при налагането на финансови корекции от страна на Договарящите органи на ОП за нарушения, свързани, с възлагането на обществени поръчки.
Въпрос oт toki4
Здравейте г-н Дончев. Бих искал да ви задам няколко въпроса относно следващия програмен период. Ясно ли е вече колко и какви ОП ще има през него и съответно бихте ли споделили. Каква е визията, на Вас и на Вашите колеги, относно държавните структури ангажирани с управлението на структурните фондове – ще съществуват ли Управляващи органи и Междинни звена, каквито има в настоящия програмен период. На какъв етап от реализация е идеята Ви за една централна структура отговорна за управлението и усвояването на средствата от ЕС. Благодаря предварително!
Oперативните програми през следващия програмен период вероятно ще бъдат по-малко – 5 или 6. Сред тях ще има такава за инвестиции в „тежка” инфраструктура – пътища и железници (сегашната „Транспорт”), Оперативна програма, която да инвестира в секторите води и отпадъци (сегашната „Околна среда”), Регионално/Градско развитие, Иновации и конкурентоспособност, „Човешки ресурси”- като програма, финансирана от европейския социален фонд. Вероятно „Техническа помощ” и „Административен капацитет”, ще бъдат обединени в една програма, предвид сходните си бенефициенти.
Основната матрица с дялово разпределение на средствата за финансиране по линия на политиката по сближаване за следващия програмен период може да се разглежда мащабно като обем от 100 единици. Предложената към момента система предвижда около 30 от тях да бъдат използвани за тежки инфраструктурни проекти (пътища, железници и инвестиции във водния сектор), 25 единици да бъдат за финансиране по европейския социален фонд (социално включване, образование и професионално обучение, по-ефективна публична администрация), а останалият ресурс да бъде за Европейски фонд за регионално развитие. Половината от него (близо 22 единици) се предвижда да бъдат използвани за ниско въглеродна икономика, малки и средни предприятия и научно развойна дейност.
Повече от година тече дискусия, както по приоритетите, така и по структурите за следващия програмен период, която включва НПО, академични среди, бизнес и разбира се местните власти. Наскоро приключи открита процедура за НПО, които да участват в работните групи за разработване на отделните оперативни програми.
Визията е политиката по сближаване през следващия програмен период да се развива в три основни насоки – като инструмент за търсене и гарантиране на по-добра бюджетна дисциплина, като средство за мотивиране и натиск за провеждане на реформи в редица ключови сфери и като начин за преодоляване на различията между регионите с цел постигане на това Европа да бъде по-свързана и по-координирана.
Въпрос от Yantar
Господин Дончев – можете ли ясно да ни разясните колко европейски пари са предвидени за България в периода 2007-2014, колко реално са били усвоени от България 2007-2011та и по какви сектори? Също какъв механизъм има за следене и докладване на усвояемостта – т.е. каква прозрачност има (като %, като конкретни реализирани проекти и т.н.). Моля не ме препащайте към страницата на ЕУФЪНДС защото вече съм бил там и такава прозрачност няма.
Смисълът на въпроса е, че е необходимо мерило за успеха. България или се справя с реализацията на проекти или е в нелогичното положение на нетен платец на ЕС при положение, че е най-бедната държава в Съюза.
Колко пари са „усвоени” можете лесно да разберете от www.eufunds.bg
Не знам какво ви е затруднило. От публичния модул на ИСУН можете да научите стойността, бенефициента и дори подизпълнителите на ВСЕКИ проект в България. Това е според мен истинска прозрачност. Ако нещо не е ясно, разбира се, остава правото Ви да задавате въпроси.
Нетната финансова позиция на България към 31 декември 2011:
Разликата между платено от ЕК към България и платено от българска страна – (млн. лв.)
Фонд/програма* | Получени траншове от ЕК | Платено, ЕС финансиране | Разлика |
(1) | (2) | (3)=(1)-(2) | |
СКФ | 3 073.30 | 2 458.50 | 614.80 |
ПРСР | 1 494.50 | 1 352.70 | 141.80 |
ОПРСР | 30.60 | 13.10 | 17.50 |
*включена е информация само за основните програми, финансирани от ЕС през настоящия период.
Разликата между платено от ЕК към България и вноската към ЕС – млн. лв.
Траншове 2007-2011** | Вноска 2007-2011 | Разлика |
(1) | (2) | (3)=(1)-(2) |
7 481.30 | 3 510.40 | 3 970.90 |
**Поради липса на информация, при анализа не са отчетени всички траншове по програми финансирани със средства от ЕС (напр. програма ФАР, Фонд връщане, Леонардо, Сократ, Ерасмус, Програмите за трансгранично сътрудничество по външни и вътрешни граници и др.). Следователно траншовете от ЕК за периода 2007-2011 са по-високи. Отклонението е средно между 500-800 млн. лв.
Т.е. България е нетен получател на средства и то милиарди.
Колкото до корупцията, сигурно още се случва да има подобни случа, но България отдавна не е лошото момче/или момиче на Европа и държава, която злоупотребява с европейски пари. Това е заради жестоката контролна система, така и заради изкоренените лоши навици, надявам се
Въпрос от Hamer
Г-н Дончев,
Интересува ме имате ли наблюдения, статистики или въобще информация в резултат на усвояването на средства по предприсъединителни програми и програмите след влизането ни в ЕС и съответно реализиране на финансираните с европейски пари проекти колко работни места са създадени в България, какъв е приносът в БВП, каква добавена стойност е създадена, колко данъци са платени в бюджета?
Задавам този въпрос, защото съм с впечатлението, че усвояването на средствата е самоцел и не се търси релация между тези влезли пари в България и тяхната ефективност за икономиката. Защото колкото и малък да е проценът на усвоените средства по всички програми, все пак той се измерва в милиарди лева. Би трябвало през годините да проличи някак вливането на тези милиарди в икономиката, да се отрази на заетостта, на нарастването на БВП, на събираемостта на данъците и т.н. Някак ми се струва, че българската икономика е като онзи басейн – от ЕС се наливат пари от една тръба, а се източват от три.
Винаги съм твърдял, че когато говорим за средствата от ЕС, най-важен е ефектът и въздействието върху икономиката, социалната сфера и качеството на живот.
Оценяването на ефектите от европейските структурни фондове върху всички икономически сфери се прави в ЕС с помощта на специализирани макроикономически модели, какъвто вече е разработен и за България. Повече можете да научите тук http://www.eufunds.bg/bg/page/872
Към момента проследяваме ефектите върху 170 икономически променливи. Направените плащания по структурните фондове за периода 2007-2011 г. са допринесли, допринасят и ще продължат да имат положителен ефект върху икономиката. Така например, нетният ефект на плащанията върху реалния БВП е 1.4% за миналата година, като агрегираният ефект от миналите плащания върху реалния БВП за тази година е оценен на близо 2%. На практика, това означава, че без тези плащания, реалният БВП ще е по-нисък. Нетният ефект върху частното потребление за последната година е също близо 2%. Направените плащания за периода са допринесли за повишаването на заетостта през миналата година с 2.8% (без плащанията, тя щеше да е по-ниска с 2.8%). Наблюдаваме и позитивен ефект върху средната годишна работна заплата – тази година този ефект е оценен на 4.31%, а направените плащания в периода 2008-2011 ще доведат до агрегиран ефект върху доходите в края на 2015 г. възлизащ на близо 11%. Това са ефекти от реализираните към момента плащания. Разбира се, нетните ефекти ще бъдат още по-значими при успешно усвояване на фондовете и през следващите години.
Въпрос от DianDimitrov
Г-н министър,
1. Избройте няколко основателни причини, един млад човек да остане да живее в България, вместо да емигрира в някоя нормална държава.
2. Ако една нова власт има намерение да прави реформи, тя ги прави в първите 6-12 месеца от началото на мандата. До тук минаха повече от две години и половина. От тук нататък, освен да ви свърши мандата и да си ходите, какво друго може да очакваме от това правителство?
По първия Ви въпрос: Имаме хоризонтален принцип, както и човешко право от ЕС, свързано със свободното движение на хора. Разбира се, на мен ми се иска в България да живеят, работят и учат повече млади хора, а защо не и талантливи млади хора от други страни. Съзнавам добре, че условията в България често са непривлекателни за младите. Но освен добра работа и семейни причини, понякога трябва още една причина човек да остане да живее в България. Защо не малко вяра например… или оптимизъм, че България я чакат добри времена.
Все пак и аз съм почти млад човек и съм взел решение да остана да живея в България. Не ме контрирайте, че съм останал да живея тук като министър – такъв съм само от две години.
Що се отнася до втория въпрос, мисля, че имате грешна концепция за планирането и извършването на реформи. Реформите не са инцидентно събитие, което се случва веднъж на няколко години. Реформите са част от процеса на съществуване на системата и те трябва да се правят непрекъснато. Защото средата се променя, защото всяка система (включително и публичната администрация) има лошия навик „да натрупва тлъстинки“. Така че реформи трябва да се правят непрекъснато, за да може системата да съответства на изискванията на средата.
Специално в сферата на средствата от ЕС планирам да се случат още реформи. И не смятам да спирам или да се ограничавам предвид изборите, които предстоят след година и половина. Кой ще си ходи и кой идва, в крайна сметка решава българският народ.
В някои случаи, когато информацията бива скрита, леко изменена или премълчана,публичността може да изиграе лоша шега. Виждам, че полагате усилия, но определено имам различен поглед от вашия. Успех с поредното предизвикателство!
Искам да попитам дали сте чели указанията за безработните лица, участващи в изпълнението на процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Насърчаване стартирането на проекти за развиване на самостоятелна стопанска дейност“?Първо да кажа ,че не се оплаквам,сама си избрах да се включа и отговорността си е моя!!!Дразнещ е факта,че г-н Б.Борисов казва ,че стоят милиони евра във фондовете,а безработните не ги вземат..Искам да кажа ,че програмата въобще не е за безработни,особено в малките населени места,където няма по-висока заплата от 550лв.и при положение ,че вече почти година моето семейство е с тези доходи,защото аз участвам в проекта как да вярвам ,че програмата е за безработни?Първо ни задължиха толкова време да сме безработни,иначе отпадаме…после да си регистрираме фирма,ходихме на 30км на обучителни курсове при минусови температури,което също е разход, а сега накрая искат от мен ,безработния от една година да нямам задължения към НАП и към която и да е друга институция…Как да се случи това?Прочетете условията ,указанията,изискванията-та ние безработните стискахме зъби цяла година в името на бъдещото си развитие и вярвахме в по-доброто,положихме труд и нервиза да вземем тези пари и се оказва ,че още преди да сме удобрени вече сме длъжници на ЕС и АЗ.Примирих се със всичко,защото знам ,че идеята ми е успешна,въпреки че осигурявам работно място само на мен засега.Бях в сивия сектор и желанието ми беше всичко да стане легално и да съм част от обществото като нормален гражданин и да не се притеснявам от данъчни и куп други институции.За съжаление загубих една година в търсене на нищото.Стигнах до идеята ,че в сивия сектор ми е добре, а ако не дай си боже ме спипат данъчните или инспекцията по труда…е,дали ще платя глоба на тях или ще връщам европейски пари е равносилно!Внай- лошия случай ще ви пиша от затвора,:)
Г-н Дончев какви са критериите за включване на външни оценители в комисиите за оценка на проекти? Аз съм спечелила конкурс за външен оценител в АСП през 2009 г. и до днес не съм поканена.