Днес бих искал да съм отново студент

Навремето години наред изследвах социално-психологическите механизми на бунтовете.

В недовършената ми докторантура основна теза беше, че при революция, освен целта има значение и процесът. Революцията не е време на безвремие а, другo-време, когато обичайните норми и правила не важат, когато участникът има усещането, че претворява света.

Това е голяма сила с огромен потенциал да събуди нови обществени енергии. По време на бунт опиянението от силата води до нови по-амбициозни цели, немислими преди събуждането на гнева. Разбира се, това състояние трае кратко. Нещо като измамното бягство от гравитацията по време на скок. Тази искрица трябва да бъде използвана, защото в състояние на всекидневен разум смелостта да се поставят трудни или невъзможни цели обикновено не стига.

Днес бих искал да съм отново студент, защото:

• като студент може винаги да научиш нещо ново. В последно време не ми остава време да уча, а само да преподавам : )
• бих имал право да се възмущавам от всичко, без вътрешната горест, че не съм успял да променя всичко, което съм искал, когато съм имал възможност;
• истинската промяна идва само тогава, когато мислиш основно за целите, а не за технологията. Размислите за технологията и многото опит ти напомнят колко неща са невъзможни. Невъзможното се постига само от този, който не знае, че е невъзможно;
• навремето, за няколко дни стачка научих толкова, колкото някои не научават за два семестъра. Друг въпрос е, че тези знания се получават, а не се преподават в университет;
• сутрин си готов за велики дела, не когато си спал в ленени чаршафи, а когато си с натъртени ребра от спането по банките;
• бих нашепнал или бих изкрещял на колегите си да не позволяват да се коментират продоволствените проблеми на стачниците и осигуряването с храна, а при всеки повод да се повтарят ЦЕЛИТЕ, след това ЦЕЛИТЕ, а след това още 200 пъти ЦЕЛИТЕ. Бунт без амбициозна цел е като гняв без повод, любов без любим, страх от нищото.

В България има немного, но достатъчно хора, които могат.

Това, което не достига, е катализаторът на големите процеси – доза безумие, което да посочи немислимите, трудните, невъзможните и най-сетне – истинските цели.