Броят на министерствата на пръв поглед е второстепенен въпрос – дали за един сектор ще отговаря един министър или двама, или пък един министър ще отговаря за два ресора, едва ли е най-важното. Това обаче е само на пръв поглед. Определянето на ресорен министър, в която и да е сфера, означава политическо представителство на най-високо ниво – участие и адекватно защитаване на интересите в министерски съвет и Народното събрание. Разбира се, министерски съвет с голям брой министри е трудно работещ. Трудно се постига консенсус и екипна работа, а и трябва да се държи сметка за тежестта и важността на всеки от ресорите, както и на адекватния баланс в представянето им. Не случайно има държави, където броят на министрите е конституционно ограничен /Кипър/.
Винаги съм бил привърженик на по-малък брой министри – поради дълъг списък с причини. На първо място, България има проблем с планирането и осъществяването на интегрирани и взаимосвързани политики в и между различните сектори. Често имаме добри предложения, които не се подкрепят от всички ведомства, а понякога имаме и добри предложения, които са добри само от гледна точка на определен сектор. По-малко министри означава на първо място един политически ръководител да може да реализира синхронни политики между ресорите, за които отговаря, както и по-голям шанс самите министри по-лесно да координират работата помежду си. Почти (и не на последно място) като аргумент бих посочил, че един министър е скъп инструмент – това означава заплата, политически кабинет, комуникации, обслужване от НСО и т.н.
Има достатъчно основания да се мисли за подобна реформа в България, като се държи сметка за важността и тежестта на ресорите, както и за администрациите, които са налични като инструмент /защото министър без адекватна администрация е само и единствено политически говорител/.
В годините е имало много спорове и разнопосочни решения къде е мястото на енергетиката, младежта, туризма. В последно време е актуална темата дали електронното управление не се нуждае от адекватно политическо представителство. Нека не забравяме, че държави с повече население от България и с далеч по-голяма икономика /например Холандия/ имат едно /1/ министерство, което отговаря за икономиката, иновациите, храните, селското стопанство, околната среда и туризма. Говорим за 17-тата икономика в света и 10-тата по брутен вътрешен продукт на глава от населението!
На фона на тези разсъждения ми е все по-трудно да разбера смисъла, ролята и най-вече ползата от Министерство на инвестиционното проектиране. А на фона на напомнянията от по-горе, съм убеден в неговата бизсмисленост.
От скромната информация, която е налична по въпроса /странно защо повече се коментират отношенията на министъра с френската осигурителна система/ изглежда, че става дума за механично разделяне на функции, намиращи се до момента в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Ако сценарият беше такъв, бихме коментирали само едно излишно министерско кресло /до момента за подобен ресор е отговарял винаги заместник-министър и то носейки отговорност и за други политики от прерогативите на МРРБ/. Но боя се, това ще е по-малкият проблем.
И понеже, поне според името си, министерството няма да отговаря за устройственото, а само за инвестиционното проектиране, може да гадаем за няколко дълбоки замисли, заради които е създадено. Очевидно е, че то не може да отнеме изконното право на всеки публичен инвеститор – министерство, агенция, община – да изготвя инвестиционни проекти и то такива, каквито има нужда да бъдат реализирани. Няма как да допуснем, че министър Данов знае повече от всеки кмет и общински съвет какво трябва да бъде проектирано и най-сетне построено в българските градове. Въпреки намеренията на министъра МРРБ да отговаря за „големите“ проекти, а въпросното министерство – за „малките“, точно тези, които трябва да бъдат реализирани в българските общини. Неяснотата става притесняваща предвид претенцията г-н Данов да „спасява“ еврофондовете.
Имам дългогодишен опит като експерт, кмет, министър и познавам в детайли всяка фаза на инвестционния процес. Въпреки това /или точно заради това/, продължавам да не мога да разбера какво точно ще прави новото министерство – да възлага технически проекти от името на другите е невъзможно и нередно… ще им помага? Ще ги консултира? Ще ги координира? Все полезни функции, които са в прерогативите по-скоро на консултантска фирма, а не на държавна структура. Още по-малко на министерство.
Ако пък са верни предположенията, че „Министерството на инвестиционното проектиране застава на входа и изхода на европарите“, планът е не просто грешен, а невъзможен по дълъг списък с причини. Вярно е, че България има нужда от висока проектна готовност, но наред с това далеч няма нужда от централизирано форматиране на условията на тръжните процедури. Допълнително, всеки политически „филтър“ или „байпас“ в системата на европейските пари ще срещне бързата и не особено любезна реакция на Европейската комисия.
Та въпреки че по природа съм нетърпелив, продължавам да чакам темата със социалните помощи, получени от министъра на инвестиционното проектиране, да се изчерпи и да дойде ред на въпросът какво точно ще прави новото министерство.
А, забравих да кажа, че не намерих да има такова министерство някъде по света.
Интересен анализ, г-н Дончев, но все си мисля, че няма да получите смислен отговор на така поставения въпрос. Без да имам привилегията да съм запознат така отблизо с практиките и функционирането на изпълнителната власт, си имам съвсем простичко обяснение за пръкването на това ново „министерство“ – просто и двете коалирали се партии се опитват да си поделят, т.е. да сложат ръка на ресурса, който управлява(ше) МРРБ. А самото номиниране на министрите(непознати и за самия премиер) за това ведомство ясно показва, че там конците ще се дърпат някъде отзад.
На печелившите – честито.
Проектите няма да станат по-добри! Когато за министър имаш „социално слаб“ източвач на европейски осигурителни средства, с мислене на измекяр, със вид на рядко къпещ се пройдоха, не очаквай да станат чудеса!
Всичко е замислено за да се усвоят едни пари, да се назначат едни наши хора и да се преразпределят едни „проекти“ а дали частите са съгласувани, на „социално-слабия“ не му пука! Той дали може да „чете“ другите части е спорно даже?
Просто поредния червено-турски тумор пиещ кръв и живот от изтерзаното тяло на народа!
Има си приказка:
– Много началник, малко индианец – никаква файда!
Успех на всички следващи избори г-н Дончев!