Разговор с Косьо Вълков за предаването „България говори“ по Нова телевизия
За гражданските протести и работата с управлението на европейските пари след оставката на правителството.
10 въпроса без вратовръзка. Кратко и пестеливо по габровски:
ТД: Не обичам да съм с униформа. Работата го изисква, но костюмът не ми е любимата дреха.
КВ: Мажоритарни или пропорционални избори?
ТД: И двете. За съжаление вероятно няма време за такъв капитален ремонт. По-скоро смесена система.
ТД: Да, но за няколко месеца няма как да стане. КВ: Да се намали ли броят на депутатите?
КВ: Редно ли е да се премахва имунитетът на народните представители?
ТД: Те имат ограничен имунитет, свързан с решенията, които вземат. Би могъл да бъде основание за преразглеждане. Откровено казано, дразни хората.
КВ: Мислите ли, че е добре определени избирателни райони да бъдат залегнати в конституцията.
ТД: Тоест как?
КВ: Да е ясно как се гласува – пропорционално или мажоритарно, но и да е ясно кои са районите в страната.
ТД: Ситуацията в страната е динамична, включително и като демографска картина. Едни райони имат по-малко население. Други пък го запазват. Има някои, които го увеличават. Не мисля, че мястото им е в конституцията.
КВ: Да се напише ли имплицитно, че национализацията е лоша дума в конституцията.
ТД: Според мен, не. Може да се изправим след някои и друга година в непозната и необичайна ситуация, когато национализацията на нещо да е най-добрият вариант. Би ни отнело гъвкавост.
КВ: Трябва ли да се увеличат правомощията на президента?
ТД: Според мен няма необходимост от промяна на финия баланс между институциите, който имаме.
КВ: Вечният спор – да има ли вицепрез
идент?
ТД: Трябва да има. Макар че имаше един много хубав американски виц: Какво било президент без вицепрезидент? Това било като риба да си няма велосипед.
КВ: Да се въведе ли данък чалга?
ТД: Би бил дискриминативен. Иначе звучи добре.
КВ: Кой беше моментът през тези години, професионален, когато най-много сте се смели и забавлявали? Вие и вашия екип.
ТД: Не си го спомням – и да е имало такъв момент.
КВ: А най-тъжният момент?
ТД: Не е сега.