Интервю за в. „Труд“
ГЕРБ тръгва към предсрочните избори с листи с доказани професионалисти и нови хора с вече натрупан авторитет. Според Томислав Дончев трябва да се сложи край на шарлатанията едно да се говори, а друго да се прави. Партията ще предложи решения на всички кризи, които са обхванали България. Основната заслуга за забатачването на Плана за възстановяване и устойчивост е на правителството „Петков“, убеден е зам.-председателят на ГЕРБ.
– Току-що се регистрирахте в ЦИК, тръгвате на избори, как са листите, какъв ще бъде слоганът на кампанията ви, господин Дончев?
– Листите се правят в момента, правенето им винаги е много отговорна задача. В тях трябва да има баланс между опитни и доказани кадри на партията и в същото време трябва да се освежават. Всяка ситуация изисква нови хора и трябва да има комбинация между изпробваното и доказано и нещо ново. Търсим хора с авторитет, които да генерират доверие и в същото време да свършат работа. А не усмихнати лица, които правят добро впечатление и в същото време не вършат нищо, видяхме докъде ни докараха такива.
– Министрите от третия кабинет „Борисов“ ще бъдат ли отново в листите?
– Както и на предходните избори, няма причина да се отказваме от доказани професионалисти и в някаква степен вече опитни политици.
– А самият Бойко Борисов?
– Ще видим.
– Млади хора, членове на младежкия ГЕРБ?
– Категорично. Все пак не забравяйте, че една от най-мощните политически сили в страната, е младежкият ГЕРБ. Освен да участва в избори, той е в състояние да вдига цените на бензина, на газа, да влияе на световните процеси, както твърдят нашите опоненти. Как може да се откажем от такава сила?
– С какво настроение тръгвате към изборите? Победа, реванш?
– Реваншизмът е лош съветник. А като чуя призива „по-бе-да“… Важно е да си първи, но самият термин „победа“ означава да надвиеш над някого. Не ни е това основното. Най-важното е да се спечели повече доверие, защото със слабо доверие каквито и коалиции да правиш, нямаш мощност да управляваш. Трябва максимално доверие. Дали всичко ще се реши на тези избори, дали ще затънем пак в политическа криза, зависи от мъдростта на политиците и от егото на партиите.
– Ако от вас зависи?
– Ще упражняваме тази служба, която ни отреди народът. Ако има потенциал да се състави управление, ще участваме и ще носим отговорност за него. Ако има възможност да се състави управление без нас, ще продължим да бъдем опозиция, както го правихме в последните 6-7 месеца. И мисля, че бяхме точно такава опозиция, каквато трябваше- критична, когато трябваше по отношение на тежките решения, а когато ставаше дума за съдбата на републиката сме гласували с мнозинството. Имаме достатъчно силен потенциал да изпълняваме и двете роли.
– ГЕРБ има решение на конгрес да не се коалира с БСП, Борисов каза тези дни, че и коалиция с ПП е изключена. Какво ще правите, ако не ви достигат тези прословути 121 гласа, за които от ПП говорят от месеци?
– Да коментираме управленски формули е рано. Трябва да видим първо как ще се произнесе народът. Като видим на коя политическа сила какво доверие е дал и кои присъстват в парламента, може да водим този разговор. Да се води предварително е нелепо, пък и мен ме заболяха ушите да слушам кой с кого няма да се коалира, ако в листите е еди кой си. Аз никога не съм поставял условие на друга партия как да си урежда ръководните органи и партийния живот.
– Какви решения ще предложите за решаването на кризите, господин Дончев?
– България е затънала в комплекс от кризи – политическа, икономическа, енергийна, всякакви други. И когато говорим за управленски решения, няма как да избягаме от програмата, която сме представили миналата година. Естествено, основните макроикономически компоненти трябва да бъдат променени предвид факта, че имаме двуцифрена инфлация и всички допускания за БВП, заплати, пенсии и така нататък трябва да бъдат осъвременени, защото ние работим с числа. Искрено се надявам през 2023 година да не попаднем в бюджетна криза. По тази тема винаги съм бил крайно отговорен, когато коментирам. Камшичният ефект от бюджета на Асен Василев ще даде негативно резултати през 2023 година. Със сигурност има нужда от актуализация и спешна законодателна програма за приемането на всички закони свързани с Плана за възстановяване и устойчивост. Към тази програма ще прибавим нови приоритети, защото ситуацията го изисква. Категорично имаме амбицията да бъдем водещата сила по темите съдебна реформа и борба с корупцията. Защото се видя, че има политически сили, които по тези теми освен да говорят, нищо друго не могат да направят. А ние имаме самочувствието, че ако решим нещо, можем да го направим, както сме доказали назад във времето.
– Съдебната реформа е приоритет на ДБ, борбата с корупцията – на ПП?
– Нито една от двете теми не може да бъде сепаративен приоритет само на една партия. Тук основната задача е политическа – да се намери консенсус в Народното събрание за истинска съдебна реформа. Такава обаче не се прави за един месец, не се прави без дълъг диалог с цялата професионална общност – съдии, прокурори, следователи, адвокати, нотариуси, и без мобилизирането на цялата възможна професионална експертиза. И хората трябва да се произнесат коя е най-голямата болка на съдебната система, защо българите имат чувство за липса на справедливост. Въпросът не е персонален, въпросът трябва да бъде именно за големите болки на хората.
– И кои са те?
– Давам пример. Аз непрекъснато обикалям страната и се срещам и разговарям с хора. Това, което те са ми споделяли, е много различно от това, което говорят политиците. Например за сроковете. С години се точат дела и няма въздадена справедливост. Имаме екип с познати и някои нови лица, които работят по темата. По втората тема – корупцията – от това, което виждаме в последните 6-7 месеца, аз съм категоричен, че тя е бич и че трябват решителни мерки. Разбира се, не такива, които мачкат правата на гражданите. Не считам, че борбата с корупцията трябва да е политически инструмент, с който някой да бие по главата опонента си. Това трябва да бъдат разумни и професионални решения, които да доведат до намаляването на корупцията. Дали ще са нови институции или ново законодателство е тема, по която също трябва да се търси консенсус. Такъв трябва да има и по овладяването на кризата в енергетиката.
– Как бихте разрешили въпроса с газа?
– Има неща, по които работим и не е редно сега да ги разказвам всичките в аванс. Но за решаването на тази криза е необходимо първо България да има дългосрочно решение и второ, то да бъде пазарно. Има вариант чрез обявяване на прозрачна, открита, конкурентна процедура ние да сключваме договори за газ на абсолютно прогнозируема цена, да има конкуренция между различните доставчици. Не знам защо това не бе направено след началото на газовата криза, защо бяха водени преговори с едни компании, а не бяха водени с други. Освен това са необходими и политически разговори с нашите съседи Гърция и Турция, откъдето са входните точки за доставка на нови количества газ. И разбира се, най-най-най-важното е драстично забавеният интерконектор с Гърция да бъде довършен колкото се може по-скоро.
– Нали знаете дежурния упрек към ГЕРБ, че 12 години не е построил тази интерконекторна връзка…
– Цялата политическа риторика по тази тема е ярък пример за политическа шарлатания. Борисов не бил построил 12 години интерконектора с Гърция. Ама от него има смисъл когато по него може да идва газ от 2021 година по една проста причина. Трансадриатическият и трананадолският газопроводи бяха готови в края на 2020 година. Така че интеконекторът може да транспортира газ от началото на 2021 година. Ако някой го бе изградил 2005-та или 2015-та, той щеше да бъде тръба в полето, нямаше какъв газ да идва по него. Да напомня, че този газопровод трябваше да е готов през лятото на 2021 година. Сега минаваме средата на 2022-ра. Очевидно е забатачен от действията на последното ни редовно правителство и в същото време „Борисов е виновен“.
– Защо е според вас тази фиксация на Кирил Петков и Асен Василев върху Бойко Борисов?
– Ами то, ако махнем фиксацията върху Борисов, нещо друго остана ли? Това е ярък пример как не се прави политика – аз съм против тоя, значи съм готин. По принцип в политиката може да си против някой, но не може само това, това не стига, трябва да можеш и нещо да правиш, да произвеждаш резултати, които да са от полза на хората. Изминалата половин година го доказа ярко. Ако трябва да бъда честен, то и аз не харесвам някои политически лидери, ама не занимавам хората с това от сутрин до вечер. Ако почнем да се обясняваме кой кого не харесва, никога няма да можем да свършим нещо.
– Как оценявате първите изяви на служебното правителство?
– Рано е да се правят коментари само след една седмица. Намирам анонсите на министър-председателя и на министрите за адекватни на ситуацията. Безспорно трябва да се работи да се тушират различните кризи особено в енергетиката. Нека мине повече време, тогава ще го коментираме.
– Не е ли притеснително, че то има два-три месеца хоризонт, а чертае планове за поне половин година – Ф-16, заплати…
– Това е характерно за служебните правителства, които сме имали до момента. Те са имали заявки за по-дълъг хоризонт. Няма нищо извънредно.
– А редно ли е в последните пет години президентът еднолично чрез служебните си правителства да управлява вече една година?
– То не е само Румен Радев, който и да е президент, когато има служебно правителство, фактически управлява държавата еднолично, без парламентарен контрол. Тук същественият въпрос е дали в конституцията трябва да остане институтът на служебното правителство. Защото познавам добре различните сфери на държавното управление. Разбира се, част от демокрацията е да се сменя политическата гарнитура по върховете на властта. Но не забравяйте, че всяка смяна на министър е шок за системата, а смяната на министър през няколко месеца съвсем не се отразява добре на държавното управление. Редно е не сега, а в някакъв по-спокоен момент да се проведе дебат дали в България трябва да има служебно правителство изобщо. Защото това е институт, който не функционира в голяма част от държавите по света, където последното парламентарно правителство си изпълнява функциите до избора на ново. В един момент трябва да стигнем и до този дебат.
– През миналата година основната задача на тогавашните две служебни правителства бе да изчегъртат ГЕРБ, и сега поголовно се подменят кадри?
– Това не е най-голямата болка. Голямата болка от служебните правителства през 2021 година е, че те реално бяха фактор в политическия живот и вместо да се занимават с управлението на държавата участваха в политическата кампания, фаворитизираха едни политически сили, опитваха се да ударят други. Това не трябва да се случва и се надявам това служебно правителство да бъде политически неутрално и да не се опитва да изкриви волята на хората в една или в друга посока.
– Защо се забатачи така Плана за възстановяване и устойчивост?
– Основната заслуга за това е на правителството „Петков“. То първо напълни плана със спорни проекти, най-вече прословутите батерии, които бяха 1/10 от плана, и не стартира реалното му изпълнение, както и всичко, свързано с изпълнението на оперативните програми. Винаги съм бил точен в прогнозите си и смятам, че 2022 година вероятно ще бъде нулева. Първи средства евентуално може да пристигнат в края на годината в някоя община или в някоя фирма. Няма обявени процедури, едно е да се приказва, но тази работа изисква експертиза и работа, която не се случи. В една друга ситуация, парите от плана трябваше да бъдат основният мотор в икономиката, за възстановяване на страната. Във времена на трудности тези пари биха били усетени от част от стопанския живот, включително и от хората. Ако бяха инвестирани навреме, европейските пари щяха да бъдат 6-7 процента от БВП поне за две години. Но… голямо закъснение и това не е само моя констатация, но и на бизнеса, и на местните власти, които имат задачата да превръщат парите в резултати- детски градини, санирани сгради, нови улици. Българските общини обаче не са получили нищо.
– Задължителното машинно гласуване остана, имате ли доверие в машините?
– Не отричам ползата от машините, но има проблеми. Първо, има българи, които си искат хартиената бюлетина и не искат машините. Не виждам защо трябва да им се ограничават избирателните права. И второ- машините могат да бъдат добро средство за избори само когато има гаранции, че софтеурът им не е манипулиран и тук главната отговорност е на ЦИК. Според мен трябва да се мобилизират допълнително експерти, за да могат и партиите, и гражданите да бъдат уверени, че машината отразява волята на народа. Никой няма интерес от репутационни рискове, свързани с изборния процес – нито една партия, нито президентът, нито ЦИК, нито служебното правителство. Това е един от най-тежките репутационни рискове – резултат, на който хората да не вярват. Машините са слабо звено, защото ни трябва стопроцентова гаранция, че това, което избирателят е отразил на екрана на машината, се превръща в резултата, който той иска. И разписките трябва да се броят. Направих проверка и се установи, че има разлики между това, което машината генерира, и резултатът от разписките. А това е достатъчно тревожно и още един аргумент, че разписките трябва да се броят.