Вероятно очаквате да Ви направя един критичен анализ на данните в Евробарометър и да Ви докажа, че числата не са такива, каквито твърдят. От това няма полза. Вероятно очаквате да сравнявам и да направя исторически анализ на корупционния риск, скандали, провинения през годините и да съдя в коя полза е този анализ. И това няма да направя. Вероятно очаквате да Ви припомня колко решителни сме били в раздялата, ампутацията не с всеки корумпиран, не с всеки, допуснал грешка, а с всеки, по отношение на когото има подозрения. И това няма да направя. Вероятно очаквате да припомня за всички усилия през годините да се променя законодателството, да се създават нови институции, които да се борят с корупцията. И това няма да направя. Има ли корупция в България? Има. Откога има корупция? От 10, от 20, от 30, от 40, от 50, от 60 от 100 години? Корупцията е хронично заболяване на българското общество и държава. Тя е хронично заболяване и големият проблем, който имаме е, че сме се научили да живеем с нея. Научили сме се да сме живи и нея да я има. Което е проблем. Българското общество, българската държава трябва да събере сили да приключи с това хронично заболяване. Каквото и да коства. Само че корупцията не се бори с думи, не се бори с хайки, с потери. Тя се бори с институции и закони.
Какво не ни достига, при условие, че и институциите, и законите са взети от практиките на най-развитите държави? Някои от текстовете са буквално копирани. Какво ни липсва наистина? Няма да влизаме в режим на колективна психотерапия. Нека бъдем откровени. Какво не ни стига? Къде е това мнозинство тук, което ще има воля и сила да използва институциите и законите по най-добрия начин? Има ли такова мнозинство? Не говоря за ляво, за дясно, за либерално, за консервативно. Има ли такова мнозинство от хора, с такава биография, с такъв запас от съобщения в телефоните, с такива портофейлни жилища, които да имат силата и волята да използват институциите и законите по най-добрия начин? Какво би променило един нов парламент, където 10 или 20% от вас ще бъдат други? Големият въпрос е има ли такова мнозинство тук? Да или не? Рестарт на демокрацията означава да минем през охлокрацията. Рестарт на държавата означава временна сърдечна недостатъчност на българското общество. Дали трябва да подава оставка българското правителство, или не? Докога ще стои? Докато има смисъл. Докато има полза. Докато може да свърши нещо полезно. Докато не се е скъсала връзката с гражданите. Повярвайте ми, ако тази връзка се е скъсала, няма нужда да ни викате „Оставка“.
Или както е казал великият Аристотел – „Не е най-важно да спечелиш войната, най-важно е да организираш мира“.
Добър вечер, г-н Дончев! Дълго се колебаех дали да Ви пиша и тази вечер един пореден факт ме реши – увеличението на заплатите в държавната администрация с 30% в администрации,които не са били на първа линия с досег до COVID-19. Хора, които си работеха от вкъщи през извънредното положение и обстановка получават ДМС и увеличение, а тези, които не се прибират и живеят в отделенията, дават дежурства и спасяват животи получават 1000лв.(директор дирекция в държавна структура взима двойно).СЪКРУШАВАЩО Напуснах държавната администрация. Знаете ли защо? Защото се назначиха хора, дошли на спокойствие, да си получат заплата та и нещо отгоре, мой, твой човек, некадърни, нагли, високомерни и неработещи. Народът се измори от това. Много кадърни и работещи напускат държавна администрация, защото не им се позволява да променят системата и биват смачкани от нея. Десет процента от хората в държавната администрация мислят за държавата и за общото благо, останалите – за себе си. Справедливост няма. Както мислят повечето българи, където не става по указания ред, става с връзки и пари. Аз искам нещата да се променят, но трябва да променим мисленето си, в което не вярвам. Имам много още какво да пиша, но Вие сте наясно и знаете положението. Кой има силата за промяна-хора с ценности, които са забравени като достойнство, честност, чест, отговорност, отдаденост, справедливост, благородство. Темата е безкрайна…
Въртележката в кръг продължава…
Аз съм на 40 години и ми е трудно да повярвам…
За децата си искам светло бъдеще!!! Къде? Тук? Или извън граница? Толкова години зависи от мен, но май нищо не зависи!
Мила родино, ти си земен рай…
Бъдете здрав!
С голямо уважение към Вас!