Закон за индустриалните паркове – стъпка към икономическа трансформация

През 2019 г. нееднократно бе изразявана тезата, че българската икономика е изправена пред структурните предели на сегашния си икономически модел и ще трябва да се трансформира, ако искаме да продължим да растем.

Какво значи това? Отвъд самото послание, което едва ли би срещнало противници, отвъд пожеланията да сме по-смели и по-иновативни, правителството има конкретен ангажимент да разработва политики и мерки за постигане на тази трансформация.

Идеята звучи донякъде като абстрактно упражнение – мислехме за този качествен скок на българската икономика като резултат от постепенни промени в нагласите, в амбициите и способностите, без начална точка и без краен срок на усилията на публичните институции.

За добро или за лошо, шокът от пандемията от коронавирус може да се окаже неволен катализатор на такива промени, и то не само у нас, а и в европейската икономика изобщо. Икономическият стрес, на който е подложена страната, носи красноречиво послание – трябва да извървим пътя към устойчива, технологична, модерна икономика. Наша задача е да използваме такъв преломен момент в полза на българската индустрия.

Две от държавните политики за стимулиране на икономическата трансформация засягат пряко производствения сектор и това са стимулирането на иновациите и изследванията и развиването на индустриалните зони в страната.  Двете теми са до голяма степен свързани – икономика с висока добавена стойност има там, където постоянно се разработват нови технологии и практики и където прилагането им в индустрията става лесно и организирано. С мисъл в тази посока бе разработен и проект на Закон за индустриалните паркове.

На първо място логично възниква въпросът защо сега е времето да бъде създаден подобен закон, уреждащ въпроса с индустриалните паркове и зони?

Със сигурност българската икономика е различна спрямо десетилетие по-рано. Дялът на промишленото производство в брутния вътрешен продукт на страната е близо 28%, с други думи БВП от производство надхвърля 30 млрд. лева годишно.

Въпреки това българската промишленост все още не може да се сравнява по обем и специализация с повечето страни от Централна и Западна Европа. Наред с технологичните и историческите причини за това, сме длъжни да отбележим и че страни като Чехия, Полша, Словакия, скандинавските държави имат повече опит в развиването на политика по индустриално планиране – както чрез уреждането на ясни правила и стимули за зонирането на индустриите си, така и чрез отглеждането на пазар на индустриални имоти, услуги и екосистеми.

България има възможност да подпомогне промишлеността си, следвайки тези два урока. Ето защо е необходимо да се въведат ясни правила за инвестиции и развиване на индустриални зони и паркове и да се подкрепя развитието на жизнения пазар на индустриални екосистеми. Затова и целите, които са поставени с този проект, са създаването на по-атрактивна среда за индустриалните инвеститори в България, по-малко административни пречки за такива инвестиции, по-лесно оперативно обслужване на индустрията, и като резултат от това – по-бързо навлизане на инвестиции у нас.

Какво представлява Законът за индустриалните паркове?

До момента въпросът за индустриалните паркове и зони присъства единствено в Закона за насърчаване на инвестициите, където акцентът пада предимно върху държавната политика по стимулирането им, независимо дали тези инвестиции са в промишлеността.

Индустриалните паркове в новия закон се разглеждат не просто като имот или съвкупност от имоти, а като екосистема от взаимоотношения. Законът е усилие в посока изграждане на професионална среда в индустриалната инфраструктура като определя минимални съвременни стандарти и условия на работа, без които не може да се получи и помощ от държавата.

Текстът на закона дава отговор на някои основни въпроси:

– кой кой е в един индустриален парк – какво следва и какво може да прави собственик, оператор, инвеститор или партньор в индустриален парк. Законът дава възможност на собственика на индустриалния парк да възложи управлението му на професионален търговец – т. нар. оператор, който поддържа парка, обслужва инвеститорите на територията му и спомага за взаимодействието им с публичните институции с цел безпрепятствен процес по инвестиране и работа в парка.

Законът дава възможност индустриалният парк да привлича и да си партнира с различни организации с цел стимулиране на иновационната, научна, изследователска или образователна дейност на инвеститорите.

– как се създава индустриален парк – регистрацията на индустриален парк ще е обвързана с качеството на проекта и начинанието, за да се гарантира жизнеността на парка. Затова при регистриране на нова екосистема, ще бъде необходим концептуален документ, който да определя дългосрочните перспективи и цели за развитие на парка, бизнес-план, който анализира средата на пазара и очакванията за бъдещи инвестиции в парка, както и подробен устройствен план, който да отразява възможностите за устройствено планиране и застрояване на парка.

– как се планира и строи индустриален парк – амбицията на проекта е да предложи по-облекчен вид на устройственото планиране, инвестиционно проектиране и строителство, в производства, основаващи се на тези в Закона за устройство на територията. Извършването на тези процедури ще става при съвместяването им с другите релевантни административни производства – по промяна на предназначението на поземлени имоти, по оценка на въздействие върху околната среда и човешкото здраве и други. Наред с това се предвижда процедурите по ЗИП да се водят по електронен път, съответно да се подписват и заверяват с електронен подпис/печат. Целта е инвестициите в рамките на индустриални паркове да се случват по-бързо и по-удобно отколкото досега. Това би превърнало новите и сега съществуващите индустриални паркове в страната в ефективен инструмент за стимулиране на реалния сектор.

– как се развива индустриален парк – подробно са уредени различните дейности, които операторът ще извършва за успешното функциониране и развитие на един парк. Такива включват поддръжка на техническа инфраструктура, административно обслужване, съдействие на потребителите в парка при работата им с публични институции, както и много други, които професионалните оператори на индустриални имоти в развитите икономики правят.

Ако България се индустриализира в последните години, защо държавата се намесва в процеса изобщо?

Защото държавата все още е длъжник на данъкоплатеца в това да му предостави най-добрите условия да работи и инвестира.

Защото трябва да се справим с проблема, че започването на производство от нулата е предизвикателство, което може да отнеме твърде много време.

Защото реиндустриализацията не протича навсякъде еднакво добре и редица региони не се развиват съобразно потенциала си.

И накрая, защото тази пазарна ниша, която сама по себе си е двигател за инвестиране, все още прохожда в България. Ако искаме нашата индустрия да следва добрите примери в другите държави, трябва да ѝ предоставим инструментите, с които те разполагат.