Критерият за това ще е коя мярка крие най-малко рискове от предаване на заразата
Интервю на Виктор Иванов за “ 24 часа“
– Има ли правителството план за излизане от икономическата криза и какъв е той?
– Правителството има план за определени етапи, като с висока степен на сигурност са само мерките към момента. Следващите мерки са условни, поне от гледна точка на обхват. В момента опитваме с широк спектър от инструменти – възмездни и безвъзмездни, банкови и извънбанкови, социални и икономически, образно казано да вкараме колкото се може повече пари в системата. Защото проблемът към момента е, че фирми страдат или заради ограничителните мерки, които им пречат да работят, или защото техните контрагенти в Западна Европа не работят. Ние живеем в хипотезата, че за тях това е основният проблем и след преустановяването на пандемията, те могат да възстановят работата си. Първо се опитваме да помогнем на хората и второ се опитваме да помогнем на фирмите да не фалират, защото една компания много трудно се създава отново. Като тук основната тема е да помогнем на производствените предприятия. Защото един ресторант може и да затвори за месец или два и след отпадането на ограниченията да наеме персонал и готвач и да продължи да работи. Но фабрика се пуска много трудно, един фабричен работник, за да го обучиш да работи дори да има подходящо образование, понякога са необходими месеци. Има и процеси, които докато се стиковат също отнемат месеци. Естествено, няма нужда да повтарям, че грижа са ни и хората, които имат социални проблеми и преди кризата. Те страдат най-много и там говорим буквално за осигуряване на храна. А следващият етап от мерките трябва да е свързан с икономическите шокове след пандемията. Ние предполагаме, че една голяма част от инструментите, които има в момента – кредити за микропредприятия, необезпечени кредити за малки и средни предприятия във всички възможни размери – до 50 000 лв., над 50 000 лв., до 3 млн. лв. Предполагаме, че тези кредити ще се търсят и след това. Основната тема е как ще изглежда икономиката и как ще изглежда светът след пандемията. Като дори най-големите мъдреци нямат категоричен отговор на този въпрос. Давам пример – ние задължително трябва да развием широка система за професионално обучение за хора, които си сменят професията и трябва да овладяват нови умения. Но в момента трябва да гадаем какво търсене на работна сила, какви хора от какви сектори на икономиката и в какви нови професии ще трябва да обучаваме. Добрата новина е, че държавата има ресурс да помага. Към момента на пазара са мерки на стойност не по-малка от 6-7% от брутния вътрешен продукт. При нужда сме в състояние да удвоим обема и обхвата на мерките или съответно да са по-дълготрайни. В състояние сме да субсидираме и социалната система и здравната, тоест те да не работят в обичайния режим да се издържат от осигурителните вноски. И това е благодарение на това, че години наред България е водила изключително благоразумна бюджетна политика и влиза в това премеждие от изключително ниски дългови равнища. Това го напомням на всички, които в годините назад искаха да вземаме кредити и да харчим повече пари.
– БАН очерта три основни сценария – кризата свършва през май, през лятото или продължава дори до края на годината. Правителството по кой от тях работи?
– Ние на ден следим десетки анализи, изготвени както от български учени, така и от всички най-сериозни звена в света. За съжаление това нещо, което се случва в момента, е толкова непознато, че има ужасно разминаване в прогнозите, които се правят. От най-оптимистичните, че при затопляне на времето през лятото ще спадне броят на заразените и оттам ще може да има по-сериозно охлабване на противоепидемичните мерки и дефакто ще имаме бързо възстановяване на икономиката. До сценарии, в които на нас ще ни се наложи да живеем дълго време с този риск и тази заплаха. Икономическите сценарии следват медицинските, защото те предполагат абсолютно различни системи за функциониране на икономиката и изобщо за функциониране на обществото. Много ми се иска да е истина този анализ, че с топлото време ще имаме стръмно слизане на броя на заразените в Европа и последният човек на Земята, заразен ще бъде в началото на август някъде в Южното полукълбо. Това означава включително, че ще имаме летен сезон на Черно море. Но трябва да сме готови и за другите сценарии. Което означава от един момент нататък, някъде от края на май да опитаме да продължим живота с максимална активност и умни ограничителни мероприятия – социално дистанциране, маски и пр. Икономическите модели при всяка от тези ситуации са различни. Но не очакваме да пострада производството на хранителна продукция и земеделието, защото от това безспорно ще има нужда на пазара. Но спадането в производството и търговията с останалите стоки, услугите, местата за забавление, туризма ще се случи. Вероятно ще има обаче ръст на други индустрии свързани с изработването на предпазни средства, на фармацията. И това вече се случва. Въпреки икономическия шок, ние имаме не една или две, а десетки фирми, които се преориентираха и произвеждат това което се търси както на българския, така и на международния пазар. България вече е в състояние да изнася защитни средства.
– А изнася ли?
– До десетина дни предпазните костюми и маски ще са задоволили напълно българския пазар и част от компаниите ще започнат с износа. И говорим за качествена българска продукция. Буквално за дни компаниите мобилизираха мениджмънта, научна мисъл и преориентираха производството си. Същото се случва и във фармацията като български фабрики започват да произвеждат медикаменти, за които е известно че дават положителни резултати. Същото ще се случи и с ИТ сектора. След кризата този сектор ще е даже по-силен, защото в годините назад едно от ограниченията беше, че при наличието на електронни услуги не само държавни, но и в частния сектор, много хора не желаеха да ги ползват. Например всяка една банка има онлайн банкиране, но тази система реално не се ползваше от толкова голям брой клиенти. Сега, останали вкъщи, само за седмици се научихме да правим стотици неща онлайн и това ще продължи да се ползва. Ние, примерно в Министерския съвет, вече освен редовните си заседания в сряда сме способни да правим заседания всеки един ден и по всяко време на деня и нощта. И заради това ИТ браншът ще си увеличи делът, а българските кадри са изключително подготвени и гъвкави, за да реагират на ситуацията. Едно е сигурно, както ще има шокове и бизнеси, които ще изчезнат колкото и държавата да им помага и е спорно дали въобще трябва да им се помага дългосрочно, защото заради липса на търсене на пазара ще изчезнат.
– А как определяте кои са тези бизнеси и съответно да им помагате или не?
– Това е тема за след пандемията, сега помагаме на всички и целият спектър от мерки е отворен за всеки един бранш. Включително и мярката на Министерството на икономиката за бързи грантове за ликвидност до 10 000 лева. Но моето очакване е Европа да вземе решение да има един стратегически резерв от индустрии на собствена територия, за да може при криза да не е зависима от внос. Фактът днес е, че голяма част от производствата бяха изнесени в Азия и по тази причина в Европа почти няма например текстилна индустрия. Затова очаквам ЕС да вземе решение тези възлови индустрии да се развиват на нашата територия – машиностроене, фармация, текстил…
– Докато чакаме европейско решение, България опитва ли се да търси и привлече такива компании да инвестират тук след пандемията? Появиха се анализи, че всъщност заради този процес на завръщане от Азия, страните от Източна Европа могат да излязат печеливши от кризата.
– Печеливши не зная дали ще сме, но имаме повече шансове. Най-важното за мен е, че досега няма данни нито един от сертифицираните инвеститори в България да е заявил, че се отказва от инвестицията си. Което означава, че поне в средносрочен план бизнесите или са оптимисти или считат, че България е добра дестинация за тях дори във времена на икономически турболенции.
– Обмисляте ли въвеждането и на нови краткосрочни мерки за подпомагане на определени отрасли?
– В момента обхващаме микропредприятията с до 15 човека персонал. Те ще могат да получат между 3 и 10 хил. лв. на базата на един формуляр. Няма да пишат сметки и планове. Мярката е качена за обществено обсъждане и е част от пакета от онези 873 милиона, които препрограмираме. Тази мярка, която е на стойност 173 милиона, може лесно да стане 275. Редно е да има мерки и по отношение на по-големите. Но тук трябва да сме много таргетирани, за да подпомагаме тези големи предприятия, които имат потенциала утре да теглят икономиката напред. Не можем да помогнем на всички и да плащаме това, което досега е осигурявал пазарът. Най-сигурният анализ е в посока кои имат на-големия потенциал да водят икономиката, да генерират заетост и да създават продукт. Той се изготвя в момента. Но тази мярка ще бъде приложена чак на границата между края на епидемията и икономическите шокове, които идват след това. Тя ще бъде и за по-големи предприятия, но ще е ограничена по сектори.
– България има ли възможности и сили да издържи този танц с мерките срещу пандемията, които удрят икономиката, до 2022 г., за когато са засега най-песимистичните сценарии?
– Този вариант вече предполага драстична промяна на качеството на живот. Това е един свят, който ние не знаем как ще изглежда, в който за да влезеш сигурно в някоя сграда високотехнологични устройства ще мерят температурата, влажността на кожата и какви и още не неща. Това ще е свят на изолирани и подозрителни хора с маски, в който не се здрависват. Такъв свят ни е трудно да си го представим социално как изглежда, не зная как можем да си го представим икономически. Това ще са толкова дълбоки емоционални шокове за цялото население, че не можем да си ги представим. Сега след месец стоене на хората вкъщи имаме притеснения за емоционалното им здраве, а ако това продължи две години ще е буквално друг свят, който не съм убеден дали подлежи на описване.
– Всъщност имате ли представа каква част от икономиката на България в момента не работи заради мерките? Все пак една от основните критики срещу правителството е, че няма планиране на облекчаване на мерки.
– Първо мерките в България са едни от най-либералните в Европа. Ние имаме екип, който следи ставащото в останалите държави и анализите на международните институции. България поддържа най-либералните мерки с изключение на Швеция. Но, нашите мерки са въведени много рано и това е разликата между нас и другите, които бяха в ситуацията да въвеждат много по-драстични мерки, но на по-късен етап от епидемията. Заради това сега те водят разговор дали да отварят малките магазини за хранителни стоки. Те в България не са затваряни. Те водят разговор дали да пускат строителството, селското стопанство, магазините за техника и какво ли още не. Ние не сме затваряли нищо. България се ползва с пакет от мерки в едната или в другата посока. Ако, не дай боже, имаме тенденция на увеличение на заразените след постигнатия в четвъртък рекорден брой, имаме подготвени по-строги мерки. Ако се окаже временен пик, можем да разхлабваме мерки. Няма вариант, дори при много добри данни, всички мерки да отпаднат отведнъж. Това ще се случва поетапно като критерият ще е коя мярка крие най-малко рискове от предаване на заразата. Това което правят лидерите на други държави е да анонсират намерения, за нещо, което ще се случи след седмица или две. И в масовия случай с всички обявени разхлабвания ще направят така, че режимите им да са близки до това, което имаме в България в момента. Съзнавам че е тежко, че хората в София искат да се качат на Витоша, въпреки че в страната няма проблеми с достъпа до планините, но очевидно на софиянци им е голям проблем. Но хората имат нужда да ходят по парковете, да излязат на слънце, да се разходят с децата си. Тежко е ограничаването на правото на свободно движение, но в момента няма друг механизъм, който да ни гарантира в голяма степен неразпространение на заразата. Но по-конкретни решения може би ще могат да се вземат след Великден, когато ще са ясни и резултатите от масовото тестване. Но засега то не потвърждава фолклорното убеждение, че всички сме изкарали вируса и не знаем. Това което четох за стадния имунитет, това очевидно е доста спорна мяка и във всеки случай не важи за всички видове заболявания. Едва ли някой би могъл да разчита на стаден имунитет при СПИН или някоя друга болест с по-тежки нива на смъртност.
– Как ще бъде заздравена и променена здравната система оттук нататък? Германия се дава като пример за всички останали заради големия брой лекари и легла.
– Ако погледнем данните за осигуреност с болнични легла България е на второ място след Германия в ЕС. Така че това, което винаги е или критикувано за големия брой болници и легла, сега може да се окаже предимство. Това, което обаче се сочи като пример в Германия не е само бройката, но и качеството. Очевидно Германия разполага с много добре подготвен медицински персонал, много високо качество на апаратурата в болниците, но и това, което всички сочат е изключително високата дисциплина на гражданите.
