Разговаряме с вицепремиера Томислав Дончев за резултатите от местните избори часове след приключването на втория тур. София е спечелена от ГЕРБ, Пловдив и Варна – също. Но защо управляващите регистрираха загуби и трябва ли да се инициират промени в изборното законодателство?
Интервю на Биляна Веселинова в. „Труд“
– Защо толкова много и толкова с яд дори, говорещи от всички страни искаха ГЕРБ да загуби местните избори, господин Дончев?
– Това не е за първи път. Дори ако погледнем последните 7-8 години назад, не си спомням избори да не се заканват от няколко страни, че това е началото на края на ГЕРБ, че си заминаваме, че изчезваме. Ще е много забавно да се направи анализ на предизборните и следизборните коментари, които обичайно се оказва, че нямат никаква връзка с действителността. Даже е подходящ сюжет за един чисто журналистически анализ. Какви ли не предсказания си спомням – „ГЕРБ се свършва“, „Това е краят!“, „ГЕРБ ще стане трупен донор на дясното“ – помните ли го този анализ от 2013 година?
– А сега чувахме „София падне ли, пада България“.
– Някой обърка местните избори с референдум или с парламентарни избори и направи голяма грешка. Аз твърдя, че местните избори са за това хората да си изберат най-добрите кметове и представителите в общинските съвети. Целта на местните избори е да имат адекватни управници на местно ниво. А дори и това да бяха парламентарни избори, вотът на хората показа, че управлението има право и има хоризонт да продължи да работи.
– Как изглежда Вашият анализ по райони, по общини? На какво се дължат регистрираните загуби?
– При такава комплексна атака от всички страни, защото един от феномените на тези избори е, че имаме опити на безпринципно обединяване на леви, десни с единствената цел, как беше: „Да се събори ГЕРБ“. Това е един от феномените на тези избори – друг път не сме го наблюдавали в такава степен. Само отварям една скоба – да си против, това не е цел, това е липса на цел. Това е важно да се разбере. А за анализ е рано. Анализът трябва да е не само на национално ниво, а и на областно, на общинско. Необходимо е да се сравнят резултатите и по секции, за да се видят прецизно числата – в кой квартал и в коя секция какъв проблем има и защо резултатите са различни. Но ако погледнете числата, като брой общински съветници, ние имаме повече общински съветници от 2015 година. Като брой кметове също нямаме отстъпление. Разбира се има елементи на ерозия и за това има различни причини. Първо, всяко управление изхабява, уморява. Когато влизаш от позицията на действащ кмет, това е със знак плюс, но и със знак минус. От една страна нямаш проблем с разпознаваемостта, но от друга страна си универсално виновен за всичко. Резултатите отразяват начина на работа по места, качествата на нашия кандидат, спрямо качествата на опонента. Трябва да преценим всеки от тези фактори в каква доза е. Изборът за кмет е по-скоро мажоритарен, но отразява три неща – едното е националната политическа конюнктура или доколко гражданите имат доверие на съответната партия. Както казах, отразява и персоналните качества на човека. Това при местни избори, особено при кметове е от особена важност. Отразява и каква кампания е направена. И анализът трябва да включва и това – коя от тези три променливи по какъв начин е сработила. Освен това, като говорим за анализ, който се прави, и ще бъде правен, той трябва да бъде основа на мерки, решения за промени, които се вземат от тук нататък.
– Казахте пред „Нова телевизия“, че промени в Изборния кодекс ще има. В каква посока бихте насочил вниманието на парламентарната група на ГЕРБ, за да се подобри качеството на изборното законодателство?
– След като се наспят всички участвали в изборния процес, ще се съберем, за да очертаем точно тези цели, където са необходими промени. В случая е много важна позицията на централната изборна администрация – на ЦИК, на всички, участвали в изборния процес. Всички следващи избори са опит и експертното мнение от последните местни избори ще ни покаже къде и какво трябва да се промени.
– Сигурно видяхте, че вестник „Труд“ е готов да инициира среща с медии, заинтересувани от премахването на забраната за оповестяване на екзитпол по време на деня за размисъл или в деня на изборите. Председателят на ЦИК Стефка Стоева коментира в наше интервю, че забраната не върши работа и е лесно заобиколима. Как гледате на премахването x?
– Намирам предложението на вестник „Труд“ за добро – да се направи една среща и със социолозите и с медиите. Тук само отбелязвам, че това е една норма, която съществува, но колективно не се спазва. Явно тази норма не работи, а когато една норма не работи, тя едва ли е нещо добро.
– По време на кампанията говорихте за „джендъризма в политиката“ – какво имахте предвид?
– „Джендъризъм“ по принцип не е хубав термин, защото хората, които разбират поне малко английски, знаят, че става дума за пол. Ставаше дума за тоталното размиване между политическа физиономия, цели, идеология, безпринципни съюзи между леви и десни, както и прословутата практика да няма честна игра. Хората да знаят ясно, че това е кандидатът на ГЕРБ, това е кандидатът на БСП, това е кандидатът на другата политическа сила. Видяхме мимикрирането зад всякакви инициативни комитети – кандидати търсеха подкрепа от различни политически сили, други се обявяваха за псевдограждански кандидати. Това не е добра практика. Първо, тоталното размиване на политическите граници кой какъв е, ще ерозира способността да избираме. По-големият проблем е, че при подобни неясни конфигурации, казвал съм го и преди, ключовият въпрос е кой носи отговорността. И то не за изборния резултат, а кой носи отговорността за последващото участие в управлението и вземането на решения и поведението на избрания представител след това. То е ясно, че личната отговорност си я носи той. А политическата отговорност кой я носи? Припомням само, че когато наш представител без значение на каква позиция е, извърши нещо, което не е съвместимо с обществените очаквания или разочарова хората, ние сме вземали решения веднага и много често с такива хора сме се разделяли. А в една ситуация, когато имаме кандидат подкрепен от 5-6 политически сили, то тогава кой носи отговорността? Кой взема решенията за неговото отстраняване? Да не коментирам удивителният комфорт, когато в такива случаи политическите формации отчитат победа, когато кандидатът е спечелил и да не отчетеш нищо, ако кандидатът е загубил и да кажеш: „О, това не е бил нашият кандидат. Ние там кандидат нямахме“. Това е някаква особена политическа квантова механика. Нали знаете, квантовият обект, според това как го наблюдавате, може да бъде частица или да бъде вълна. А този вид квантова механика не е добра за демокрацията. В крайна сметка изборът чрез политическата система минава и през носенето на политическата отговорност.
– А политическа отговорност могат да носят само партиите.
– Нищо по-добро не е измислено. Безкрайно подозрително е някой, който участва в политическия живот да твърди, че не е политик, а от него се очаква да прави публични политики. Той няма как да е на политическа позиция и да не е политик. Деградирането на човек на политическа позиция само до експерт или до мениджър означава, че той не си върши работата. Той не е там само да командва персонала или да прави счетоводство. Той трябва да се занимава с политики. Това му е основната задача. Но претенцията на някой, който е на политическа позиция, а твърди, че не е политик и само представлява гражданите, е абсолютно нелепа. Има си ясни механизми как се осигурява политическото представителство. Можеш да представляваш гражданите като спечелиш изборите и то в рамките на мандата. Всички останали опити „Аз съм безпартиен“, „Аз съм кандидат на гражданите“ са комични. Това означава най-малкото политическа неграмотност.
– Като Ви слушам, пред кого ще носи политическа отговорност Борис Бонев от „Спаси София“? Пред 47 000 избиратели ли?
– Хубав въпрос. Редно е да попитате него. Естествено, всеки носи отговорност пред законите, пред собствената си съвест, но тук говорим за политическата отговорност.
– А защо тогава през последните 30 години се нароиха толкова много партии, може би ще ми кажете, че това е функция на демокрацията, а в същото време е моден хит да се регистрират сдружения и граждански комитети и „партия“ стана мръсна дума?
– „Политика“ и „партия“ да са мръсни думи има причина. Нека бъдем откровени. В последните 30 години на т. нар. „Преход“ има много случаи, които допринесоха и партиите, и политиците да носят негативен знак. Имали сме политически представители, чиито качества и морал са много далеч от това, което са очаквали хората. Да не коментирам, че се е случвало и то неведнъж, хората да бъдат грубо измамени от поети, но неизпълнени ангажименти, от неизпълнени обещания, а после да се окаже, че се прави нещо съвсем различно. А защо непрекъснато се търсят други формации – хората имат по-високи очаквания към политиците и към държавата. Това от една страна е хубаво, защото е нормално обществото да изисква. Но от друга страна е опасно, защото съдбата на човек се определя от неговите собствени действия, а не толкова от политиците. Политиците управляват общите ни дела, а не управляват съдбата на отделния човек. Допълнително, демокрацията ни календарно би трябвало да е приключила с тийнейджърската възраст, но според мен още е на тази фаза, в която u бушуват хормоните и обича да търси различни неща и да търси себе си. Така че, това е някакъв етап от развитието, който се надявам да бъде преживян и демокрацията ни да помъдрее колкото се може по-скоро.
– Ще изпреваря сигурно въпрос от опозицията в лицето на БСП, но скоро вероятно ще чуем, че над Русе, Перник вече е надвиснал Дамоклевият меч, който ще спре финансирането по европроекти. Ще промените ли отношението към тези градове, където кандидатите на ГЕРБ загубиха изборите?
– Не. Тези оправдания в аванс са много подозрителни. Българските общини без значение какъв е кметът имат равни шансове. И като разпределяме включително и европейско финансиране, никой не се интересува от политическата принадлежност на кмета или какъв е общинският съвет. Единственото, което се гледа, са нуждите и възможностите. Ако има подобен анонс, то той ще е само политическа злоупотреба, нищо друго.
– Какво пожелахте на Йорданка Фандъкова в неделя вечерта?
– Пожелах u успех. Мина през тежка кампания. Успех пожелавам и на всички новоизбрани кметове, на новите общински съвети в цялата страна. Имам един призив към тях – функциите им не се изчерпват с това да запълват дупки по улиците или да санират сгради. Те трябва да бъдат истински визионери и водачи за своите региони. Защото голямата тема е стратегията за развитието на всяко населено място. Това изисква визионерско мислене и стратегия за поне 10 години напред, за да се постигне по-интензивно икономическо развитие.