Преди два дни казах, че отдавам опитите на БСП и специално на г-жа Плугчиева да убеди всички ни, че България работи все по- зле със средствата от ЕС на лятната жега. Бил съм неправ. Причината е друга.
Междувременно през последните дни се сетих защо толкова години упорито се съпротивлявах да имам нещо общо с политиката- трудно се понася занаят, в който да лъжеш е нормално, а ако лъжеш пред още повече хора, вече е постижение. Ако не го правиш ти- другите ще го правят в твоя вреда.
Ако това е отвратително, плашещото е друго- в политиката достойнството е порок, а безочието ценност.
И ако се върнем на основната тема- България има куп трудности със средствата от ЕС- не е толкова бърза, колкото трябва и колкото може, не се е научила да работи в синхрон със себе си, но България за първи път наистина работи- понякога успешно, понякога трудно. Това, което е сигурно през последните 2 години е, че парите се движат и отиват там, където има нужда от тях.
2 милиарда са платените средства днес, докато критиците ни приключиха със 150 милиона. По- важно е, че за първи път знаем какво правим. Не защото сме получили правилната инструкция, а защото сами сме осъзнали от какво имаме нужда.
Знам, че можем много повече и заслужаваме повече. Също така знам, че до преди 2 години, основната задача все още беше да се обяснява на всички партньори, че България не е черна дупка, в която парите просто потъват.
А причината за политическата истерия с парите от ЕС не е лятната жега, не е и особен вид амнезия. Причината се казва избори.
