Преди време бях казал, че „ако престанеш да се изненадваш, значи си остарял“. Май го бях казал излишно самодоволно – че нищо не може да ме изненада. И не съм бил прав. Още не съм остарял, защото се случва да се изненадам. Последния път, когато се изненадах, беше сега и то от различни реакции на предложението ми образованието (поне основното) да стане задължително – включително и чрез промяна на Конституцията. За сметка на това се потвърди друга моя констатация, че мнозина говорят и пишат без да четат. Да караме по ред: 1. Питаха ме неведнъж „Ама основното образование не е ли задължително и сега?“. Не, не е. В Конституцията на Република България пише: Чл. 53.
(1) Всеки има право на образование.
(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително. Това, че трябва да си в клас до 16-годишна възраст, изобщо не означава, че ще завършиш основно образование. Например, можеш да изкараш 3 години в 6-ти клас и да си останеш без основно образование. Този текст трябва да се промени, като се заложи основно образование като минимум (предмет на дискусия е дали не трябва да сме по-амбициозни и да говорим за средно). Според мен, трябва да се преформулира и алинея 1. Правото на образование звучи чудесно – всеки, който иска да се учи, да се учи. Но е дошло времето обществото да изисква от своите членове това право да се превърне в задължение. Не само от възрожденски мотиви за духовност и народна просвета, а по простата причина, че порядките, перспективите и предизвикателствата през съвременното общество са такива, че неграмотен човек трудно ще бъде пълноценен член на обществото. Той не само трудно ще допринася в която и да е сфера на обществения живот, но и по всяка вероятност ще трябва да живее от солидарността на това същото общество. В този смисъл, образованието е задължение най-вече на сегашното поколение към бъдещите поколения. 2. Разбрах, че да се изисква задължително образование било дискриминация, а ако заради нежелание да се учи се ограничават права, било и почти фашизъм. Обществото може да изисква определено поведение от своите членове, като държи сметка за личните им фундаментални права. Обществото чрез държавата ограничава правото да оскърбяваш или нараняваш други граждани, както и от посегателства към тяхното имущество, например. Естествено, на никой не му е хрумвало да отнема фундаментални права – правото да гласуваш, правото на защита и закрила от страна на държавата, правото на здравеопазване и т.н., но напомням че и сега гражданин без образование има ограничени права – напр. да заема определени длъжности, да управлява автомобил, камион, самолет и т.н. Кои права трябва да бъдат ограничени е въпрос на дълга дискусия. Категоричен съм, че държавата трябва да разшири инструментариума си гарантира, стимулира и подпомага образованието на децата, дори и техните родители да не са на това мнение. В същия чл. 53 на конституцията пише, че (3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. Държавата осигурява подпомагане на семействата, които имат трудности с материалното осигуряване на ученика. Ако това е истинската причина някои деца да не ходят на училище, редно е да помага повече. И, не, категорично не, нормата за задължителното образование не трябва да се прилага ретроактивно. Няма как да караме хора в пенсионна възраст да се образоват при условие, че не са го направили преди десетилетия. Несериозно е и е противоправно. И накрая по същество. Други държави и народи градят „икономика, базирана на знанието“, дигитална икономика, а ние все още водим спор по отношение на това дали грамотността трябва да е задължителна. Трябва! Без образователен минимум трудно ще имаме заетост, доходи, квалифицирана работна ръка, критични и будни граждани. Трудно ще повишаваме продукцията и услугите с висока добавен стойност, трудно ще развиваме високи технологии. И нека никой да не твърди, че това е само за „специалните“ и „талантливите“. Това е като спора „кое да развиваме – масов спорт или високо спортно майсторство“. Отговорът е, че без масов спорт трудно ще развием и намерим шампионите. Отнасям се с уважение към всички граждански и човешки права, но не приемам правото да не искаш да учиш и след това да не искаш да работиш. И естествено – няма да стане само с промени в Конституцията. Не знам дали това трябва да е обезателно първата или последната стъпка. При всички случаи, целият корпус закони, които уреждат права и задължения на различни държавни органи във връзка с образованието, трябва да се промени. За да бъде държавата по-силна, когато трябва да накара някого да си изпълни задълженията, но и по-подпомагаща и мотивираща, когато той е в невъзможност или трудност. И естествено, когато говорим за връщане на децата в клас, това не означава, че цялата работа е свършена. Напротив. Логична следваща крачка е, когато децата са в клас, там да получават най-доброто. И това не е последната, а само поредната крачка. И приемам хленча по темата за лицемерен. Такъв хленч изразява наивност за живота. Човек, който не може да чете, да пише и да смята, след години няма да може работи нищо. Няма да има шанс за нормално развитие и доходи. И не аз искам да направя „втора категория граждани“, но излишната толерантност към неграмотността обезателно ще произведе такива. Има родители, които не просто не пращат, а не пускат децата си да ходят на училище. Правата на тези деца като бъдещи напълно дееспособни граждани са по-важни от правата на родителите им да решават какво да правят децата им. И последно, “сега ли е времето за подобна радикална стъпка?” Не, не е. Тя е закъсняла.
Първа точка
Образованието е процес който никога не свършва .
Втора точка
Винаги ще има борба между Оразованието и Образовонието .
Трета точка
Пазете се от Образовонието на Вогоните .