Интервю за годишното издание „Първите в бизнеса – поглед отвътре“ на сп. „Мениджър“
За 30 години частна собственост и пазарни условия на правене на бизнес в какво българската икономическа мисъл се справи и в кои аспекти се провали?
Родната икономическа мисъл успява (без консенсус) да обясни миналото и настоящето, но по- трудно прокарва посоките на бъдещето. Иначе, като икономическа политика, успяхме да „внедрим“ механизми на почти „нормална“ пазарна икономика. Успяхме дори да формираме мислене и поведение на предприемачи и граждани, които се научиха как да работят и живеят в такава среда. Все още обаче сме в търсене на уникалните конкурентни предимства на страната.
Кое е голямото ограничение пред ускорения растеж, с който българската икономика може бързо да догони стандарта на европейските си партньори?
Липсата на дълга традиция и скромни цели, понякога. Липсва ни способността, или по-скоро дързостта, да правим (произвеждаме и предлагаме) скъпи и уникални неща- такива, които другите не могат.
Как би изглеждала икономиката ни ако нямаше корупция (или нивата й бяха минимално ниски)?
Като интересен мач, при който няма съмнения в съдийството и крайния резултат… Това означава и по- приятна игра и по- доволна публика (потребители).
Колко широко е разтворена ножицата между богатите и бедните у нас и какви са икономическите последствия от този факт?
Бедността в България има ясни социални маркери- основно самотни възрастни хора, както и малограмотни или неграмотни лица. Проблемът с бедността не е само въпрос на ниски доходи и недоимък, точно в тези категории, той означава и социална изолация.
Поради тази причина трябва да бъдат продължени системните усилия нито едно дете в училищна възраст да не бъде извън класната стая. Затова, поне основното образование трябва да стане задължително, вкл. и чрез промени в Конституцията. Необходими са ни и специални мерки (не само социални) и за самотните възрастни хора.
Кои са трите икономически решения (политики или инициативи), които приложени в момента могат да имат същия позитивен ефект като въвеждането на плоския данък?
На пъвво място редуциране на административния товар, особено този, свързан с правенето на бизнес и нови инвестиции.
На второ място целенасочените инвестиции в професионално образование и не на последно място „интернационализация“ на българския бизнес;
Коя е следващата икономическа парадигма, от която имаме нужда като нация със негативни демографски прогнози?
Негативните демографски тенденции не са присъда, те са резултат от социално- икономическата разруха по време на прехода, както и пряк резултат от свободното движение на хора в рамките на ЕС. Дълго време България не излъчваше надеждна перспектива и много хора решиха да търсят по- добри възможности навън.
Безспорен факт е, че икономиката трябва да се развива въпреки недостигащата работна сила. Но тази ситуация не трябва да се приема като необратима. Опитът на други страни със силна емиграция показва, че при достигане на БВП на глава от населението от 70% от средноевропейския се наблюдава вълна на „завръщане”. Сега българският БВП на глава от населението е 50% от средноевропейския.
Недостиг на работна сила означава, че това, което днес сме произвеждали посредством труда на 100 души, утре трябва да го правим със 70. Добавете към това и ясната тенденция за ръст на разходите за труд и ще разберете, че в други ден трябва да се справим и с 50 души. Това е изходът не само от дефицитите на пазара на труда, но и от скъсването с ниската цена на труда като основно конкурентно предимство.
Постига се както с традиционните мерки: механизация, автоматизация, роботизация, дигитализация, по- добра организация на производството (и предоставянето на услуги), така и със стремеж за миграция към продукти с по- висока добавена стойност. Ако искаме да сме богати, няма да стане само с увеличаването на мащаба (да произвеждаме повече), а като произвеждаме скъпи и уникални неща.
Доколко е необходима намесата на държавата в икономиката и какъв дял от БВП трябва да се преразпределя от нея?
Преразпределителната роля на държавата не трябва да се променя през следващите години поради дълъг списък с причини. Но държавата пряко и непряко има отговорности, свързани с икономическото развитие. Освен очевидните: поддържането на финансова стабилност, създаването на добри правила, които се спазват, гарантирането на ред и справедливост, по-добро образование, особено професионално, държавата има и по- пряко въздействие върху стопанските процеси. Тя инвестира милиарди, подпомагайки компании за закупуване на оборудване или други дейности. Точно това държавно финансиране (основно чрез средства от ЕС), трябва да има по- ясен фокус и да носи по- силен ефект от гледна точна на внедряването на иновации, дигитализация на икономиката и изобщо повишаване на конкурентоспособността на предприятията. Тук предстоят промени. Трябва да сменим и посоката на разговора. Най-важното не е „колко пари“ даваме, а как чрез лимитираното финансиране, с което разполагаме, да натиснем „лостовете на растежа“.
Кои са държавните сектори, които спешно трябва да бъдат реформирани и оптимизирани и колко време реалистично може да отнеме това?
Реформите не са еднократно героично усилие, след което може да почиваме 10- 15 години. Реформи трябва да се правят постоянно, защото животът тече бързо и ни кара да се променяме непрекъснато. В този ред на мисли много сектори трябва да бъдат реформирани.
В държавните администрации трябва да настъпи тотална електронизация на процесите. В момента сме на средата на пътя, но скоро се надявам да достигнем крайната точка. Необходими са редуциране и симплифициране на режимите, свързани с обслужване на гражданите и бизнеса. Повишаване на капацитета на институциите да правят качествени политики, това често го забравяме и се фокусираме само върху техническата им работа, а най- важно е какви стратегически цели формираме и как ги следваме. Трябва да продължи реформата във ВиК сектора, да започне тази във здравеопазването, да напредне тази в съдебната система. Постоянни промени трябват в системата на образованието – за да следва пулса на живота, ако може и да го изпреварва. След всички продуктивни неща, които се правят в основното и средното образование, трябва да се направи още много за професионалното и висшето образование… и т.н. Дълъг е списъкът.
Кои са най-големите нереализирани потенциали на българската икономика?
Българската икономика е в тийнейджърска възраст. Вече сме научили какво е пазарна икономика, научихме се да произвеждаме (наново) и търгуваме, научихме се да се конкурираме на общия на пазар на ЕС, изнасяме все повече и повече преработена продукция. Сега за да възмъжее (макар, че икономика е в женски род), трябва да мигрираме на по- високо технологично ниво, да скъсаме с ишлемарския модел на икономика, да не третираме ниските разходи за труд като основно конкурентно предимство.
Естествено имаме и много нереализирани възможности. Това, че нямаме дълга традиция в някой сфери е лошо, но ни позволява да сме по- бързи и добри (напр. интернетът ни е по- добър), позволява ни да сме по- гъвкави. Имаме разностранни таланти, които могат да разсъждават извън клишето, което също би могло да бъде стопански капитал. Не сме доразвили потенциала си в сферата на селското стопанство и туризма. И в двете сфери трябва да опитаме да се качим на следващото стъпало в хранителната верига- напр. от производство и износ на продукция, да мигрираме към повече преработени продукти- вино, храни. Не е развит напълно и потенциалът ни за културен, специализиран и СПА туризъм.