Енергийната ефективност традиционно е „зелена” тема. В последно време обаче се превръща в „червена” – от нагряване. Това е хубаво. Ще бъде хубав изолиран случай, ако политиците са изпреварили в нещо гражданите и са се опитали да зададат дневен ред, а не само да следват този, зададен от обществото – уникален шанс някой да бъде лидер, а не само изпълнител. Интересното е друго. Мерките за енергийна ефективност пестят пари – т.е. разходите, които ще бъдат направени, водят до икономии в бъдещо време. Това важи и за частните жилища, и за публичните сгради, важи в огромна степен и за индустрията. Ясно е, че няма как всички тези мерки да бъдат финансирани с публични средства (в частност от европейските фондове). Публичният ресурс трябва да се използва като „стръв”, да помогне процесът да започне, а за продължаването му ще се погрижат подражанието и здравите икономически аргументи. Европейските пари трябва да се инвестират в такава мяра, която да е достатъчна да превърне недоверието в доверие и скептицизма в решение „ДА”. Чисто моралният аргумент, че мерките за енергийна ефективност допринасят и за опазване на околната среда, е важен, дори по-важен. В практическата реализация на програмите във всички сектори, обаче, аз бих заложил на алчността, а не на моралната отговорност на човека към природата. Практиката показва, че първото винаги работи, а второто – не винаги. Най-важното в „зелените инвестиции” обаче е друго. Надявам се завладяващият ентусиазъм да се строи, доставя, дори мисли в „зелено”, да ни научи да инвестираме внимателно – да планираме по-добре всяка бъдеща крачка, да мислим не само за днес, а и години напред. Това е пътят не само към зелени, но и към умни инвестиции.
Г-н Дончев, много се изговори по темата и най вече за санирането на „старите панелки“, инсталиране на ВЕИ и други мерки във връзка повишаване на енергийната ефективност. Сега се предвижда и схема която ще финансира тези проекти. Не смятате ли обаче, че предвид изискванията, а и „добросъседските отношения“ тази иницатива няма да проработи и ще се загубат предвидените средства. Считате ли, че може да се предприемат действия, включително законови за да може наистина да се осъществи това.
Първо, изключително трудно е да се убедят жители на многофамилни сгради да напряват сдружение, което да бъде бенефициент. Това или трябва чрез закон да стане задължително или просто никога няма да се получи масово.
Второ, какъв капацитет биха имали едни обикновенни хора да кандидатстват за финансиране, а в последствие ако получат средства да изберат изпълнители спрямо изискванията на ЗОП и т.н. Ще се предвидят ли средства за получаване на консултантска помощ.
Трето, не може ли да се обособят „партньорства“ с потенциални инвеститори, които да кандидатстват съвместно и да поемат частта от съ-финансирането като могат да експлоатират евентуалните приходи от производство на Енергия.
Четвърто, има ли вариант да се избере подход на директно предоставяне на средствата на Общините, които като бенифициенти планово да санират тези сгради и впоследствие да се въведе специален данък за всяка санирана сграда за и от там да се гони възстановяване на ресурса.
Сигурен съм, че тези , а и много други варианти се разглеждат и се анализират, но за да има някаква ефективност, ще трябва да се направят още стъпки или ще си останем само с добрите намерения и ще отчетем ,че отново не сме се „възползвали“.
Енергийната ефективност не е само да се санира жилището и да се смени дограмата. Тя е съвкупност от мерки и е част от енергийния сектор.
При досегашната политика, дори 7 блок на АЕЦ да заработи през 2020 г. ще има дефицит от в интервала от 1,5 до 2,2 гигавата произведена мощност от български енергоизточници. Енергийният сектор трябва да бъде приоритет №1 в България, както е при всички нормални държави по Света. Примени ли се цената на ел. енергията променят се всички цени, тя е определяща за всяко производтво и за транспорта. А държава без производство и транспорт не е държава, а губерния.