Преди години пишех дисертация за механизмите на революционна активност. Не успях да я завърша. Не поради липса на теоретичен потенциал, а защото, както каза един професор: „каква ти академична кариера, ти не можеш да стоиш на едно място“. Което беше вярно. Но е жалко, защото ми харесва да преподавам на …
„Кога ще се оправим?“ е рефрен, който се припява с неравноделна честота през последните десетилетия. Съдържа копнеж към по-добър живот, съдържа сантиментален спомен към миналото, когато сме били „добре“. Феноменът „копнеж по социализма“ е отделна тема и каквито и аргументи да се изтъкват, тя има две основни опори: памперса на …
Изминалите няколко седмици са белязани от засилен и болезнено закъснял интерес на опозицията към европейското финансиране. Засилен – навярно защото са осъзнали колко малко познават темата. Закъснял – по същата причина. Мотивът за сензационно говорене, лишено от истини, е ясен. Когато се вгледаме кои са най-често изказващите се „експерти“ и …
Основен вектор (по Д-р А. Доган) на опозиционността на БСП се оказаха еврофондовете! Поне така личи от бодрата декларация от парламентарната трибуна тази сутрин, изчетена от народен представител на левицата. Същият, по мои спомени, имаше няколко часа опит (ако е успял да си влезе в кабинета) като зам.-министър на вътрешните …
За да си успешен кмет в България, се изисква такова съчетание от взаимоизключващи се качества, че притежанието им от един човек е антропологичен феномен (още по-притеснително е, ако е политически феномен). Трябва да разбираш от бюджет, от образование, от социални грижи, от отбранителна и мобилизационна подготовка, от асфалт, от бетон, от дърводобив, да си мениджър, да си политик, да можеш да убедиш някой министър, че си прав и че нуждата ти е безспорна. Трябва да можеш да говориш убедително на международен форум и да се разбереш с гражданин със завишена тревожност, който те е спрял на улицата. Никой не може всичко това. Затова най-важното е да можеш да учиш, да знаеш какво искаш и да го искаш много, за да може да изтърпиш всичко.
През последните седмици прекарвам доста време в писане на управленската програма на ГЕРБ – аз, както и сериозен екип специалисти в секторните политики. Ето защо, като чета написаното в декларацията на Реформаторския блок, оценявам високо постигнатото от колегите. И се радвам, защото визиите ни съвпадат изцяло. Но един от най-важните въпроси, които си задавам, е този за отговорността – къде остава тя? Въпреки че подобно на термина „реформи“ отговорността е амортизиран термин, именно тя е ключовият камък на демократичната политическа система. Именно отговорността дава възможност на гражданите да „наказват“ политиците, от които не са доволни, а и да дават подкрепа на тези, които я заслужават. Именно заради това политическите еднодневки, както и моделът, където всички носят отговорност, а всъщност не носи никой, пречат на демокрацията.