Интервю за габровския вестник „100 вести“
Вашият политически път тръгна от Габрово. Габрово за Вас е?
Винаги съм казвал, че Габрово е не само мястото, от което съм тръгнал, но и мястото, на което винаги се връщам. Габрово ми е дало много – възпитание, образование, важни житейски уроци, много приятели. С Габрово са свързани и някои от най-хубавите моменти в живота ми, какъвто е раждането на сина ми…. списъкът е дълъг. Искрено се надявам Габрово да бъде и част от бъдещето ми.
Какви битки имате спечелени за Габрово и региона?
Много битки съм водил от различни позиции. За интересите на града, когато бях кмет, до усилията ми като министър и вицепремиер градът и областта да получават това, което заслужават от държавата. В много сфери успяхме – изградихме обходния път на Габрово, част от общия проект за изграждане на тунел под Шипка, газифицирахме града след близо 20 години неуспешни опити на предишните управления, осигурихме средства за подобряване на водоснабдяването в Севлиево, водоснабдихме 10 габровски села от язовир „Христо Смирненски“, за да нямат режим на водата, премахнахме опасното сметище в Габрово и изградихме модерно депо за отпадъци, завършихме новото крило на Националната Априловска гимназия, модернизирахме училищни сгради, детски градини и площадки, социални и културни институции, жилищни сгради, спортни игрища, квартали, улици и пътища в общините Габрово, Севлиево, Дряново и Трявна, подобрихме качеството на питейната вода.
Постигнахме много, което кара хората да бъдат все по-взискателни, а нас -да се стремим да надграждаме направеното. Истината е, че освен от решение на проблемите, понякога хората имат нужда и от повече човещина, разбиране и съпричастност.
Благодарение на предприемчивостта и упоритостта продължаваме да сме един от индустриалните центрове на страната. Надявам се в тази сфера най-доброто да предстои.
А какви битки предстоят за Габрово и региона?
Нека не ги определяме винаги като битки. Достатъчно е да се продължи започнатото. Очаквам през март да бъде определен изпълнителят на Тунела под Шипка и още тази година да започне изпълнението на следващата фаза от проекта. След осигуреното финансиране, има още много работа да се свърши за окончателно решаване на проблемите с водоснабдяването на Севлиево. Трябва да продължим тенденцията от последните години за инвестиции в нови производства от сферата на научно-развойна дейност. Област Габрово трябва да се превърне в икономическия мотор на Северна България.
А за страната – в какво успяхте?
Оценка за това ще дадат хората. И нямам предвид само на изборите. А иначе – осъществени бяха безпрецедентни публични инвестиции в образованието, в здравеопазването, в инфраструктурата. Бяха предприети и редица мерки за справяне с пандемията и най-вече с нейните социално-икономически последици. В тази връзка няма как да не отбележа и факта, че България ще има достъп до почти 50 млрд. лева европейско финансиране до 2025г.
Какво предстои в развитието на страната?
Всяка сфера на обществения живот преминава през фази, които логично са предопределени от натрупванията на знание, опит и капитал по извървения път. Най-трудният преход обаче е този от образование, което формира знание, към образование, което формира умения. Способността да функционализираш всичко, което си научил. Това е тежко упражнение, което изисква мислене и работа. Вярвам, че сме достигнали до ниво на обществена зрялост и идеята за икономическа трансформация е все по-близо. Както се казва, надявам се да предстои най-доброто.
Кога бяхте най-удовлетворен от работата си през изминалите 14 години, откакто сте в политиката на местно и национално ниво, дори европейско?
Имам много тежки изисквания към себе си. Не си позволявам да бъда удовлетворен от постигнатото. Винаги казвам „можеше и по-добре”. След постигнат успех следва още работа, а не удовлетворение.
Промени ли политиката човека Томислав?
Надявам се, че останах същия Томислав, който бях преди да вляза в политиката. Нито се чувствам, нито се държа като специален. Живея на същото място и в Габрово, и в София, имам едни и същи хобита, за щастие успях да запазя и приятелите си, от периода преди политиката.
По-често усещате надеждата на хората във Вас или разочарованието им?
Боли ме от всяко разочарование. Ако работата ми се окаже под нивото на очакванията на някого, е по-лошо дори от това да бъда укорен незаслужено. Случвало се е и едното, и другото. За съжаление.
Опитвам се да давам поводи и причини за надежда. Много често раздавам и от моята надежда.
Ние имаме огромни нужди във всеки от секторите. Имаме нужда от още милиарди в пътища, железница, ВиК, от още нови инвестиции в индустрията, но най-много имаме нужда от споделени цели и малко повече вяра и надежда. Какво полза, че брутният вътрешен продукт нараства, ако хората нямат вяра, че утрешният ден ще бъде по-добър. А и няма народ, който да е постигнал успехи с неверие и омраза.
Как се печели и съхранява доверието на хората?
По-лесно е да го спечелиш, по трудно е да го съхраниш. Доверието, което получаваш на избори, е доверие „на кредит”. Ако не го оправдаеш, ще трябва да платиш всичко на следващите избори, даже и с „наказателна лихва”. Смятам, че доверие се печели с честност и се съхранява с работа.
Ако се върнете назад във времето, през 2007 година, бихте ли поели отново по този път?
Не съжалявам за никой избор, който съм правил в живота си, макар този да ми струваше много в личен, емоционален и здравословен план.
Какво е да си Томислав Дончев в София и Томислав Дончев в Габрово?
Мисля, че съм един и същ Томислав. В София по-често се случва да съм г-н Дончев, в Габрово по-често съм Томислав, което ми харесва повече.
За какво мечтае един вицепремиер?
Не просто мечтая, а работя България да се развива, да става по-хубава, богата и надеждна. Ако осъществим комплекса мерки за икономическа трансформация, ако успяваме да произвеждаме по-скъпи и качествени неща, до 2025 може да достигнем 200 млрд. брутен вътрешен продукт, да удвоим разходите за научно развойна дейност и да имаме средна работна заплата над 2000 лв. Да довършим АМ „Хемус“ и тунела, а в габровска област да се изгради нова индустриална зона.
А за какво мечтае Томислав Дончев?
Да намеря време да измина целия маршрут Ком- Емине. Да се изкача на поне 5 хилядник, да започна да уча нов език, да имам време да довърша някои от двете си започнати докторантури, да допиша някоя незавършена книга. Най-вече се надявам да не загубя вяра в себе си и да съхраня увереността, че това, което правя, има смисъл и полза.
Има ли въпрос, който не ви е бил зададен през всичките тези години, а бихте искали да отговорите?
Никой не ме е питал „докога ще сте в политиката”, не че държа да отговоря, но странно, никой не ме е питал.
Докога ще сте в политиката?
Ха-ха, не знам. Наистина не знам. Когато усетя, че присъствието и работа ми там нямат смисъл, ще се откажа. Все пак аз имам професия, даже повече от една. Последните години успях да съхраня само преподавателската си работа и даже и до днес преподавам на едни чудесни студенти от Софийски университет.
Какво бихте искали да кажете днес на габровци?
Всичко е в техните ръце, но те го знаят. Само го напомням.
Аз съм горд да бъда представляван от Томислав Дончев За такива като него не трябва да има край в политиката Чувствам неговата подкрепа без да контактувам с него Той е пример На него разчитаме да отгледа политици като него честни и знаещи готови да отдадат сили и енергия в името на България и Габрово
Винаги гласувам за него .
Тази година съм объркана .
Нямам достатъчно информация за нищо.