Три лъжи, два въпроса и няколко истини (eвропари и eвролъжи)

Политиците обичат да говорят за средствата от ЕС, което е хубаво. По тази тема трябва да се говори повече, защото политическото и обществено осъзнаване на процесите е ключово за успеха. Лошото е, че като правило говорителите не знаят за какво става дума, а още по-лошото е, че колкото по- малко знаеш, толкова по-лесно коментираш.

И големият проблем не е в това, че някой изрича лъжи. Проблемът е, че по този начин се тъпчат първите кълнове на доверието в българските институции, общини, организации, фирми и най- сетне хора, че могат и че усилията им имат смисъл.

Нека да се разберем – има куп важни отворени въпроси, които е редно да бъдат тема не само на експертен, но и на политически дебат: каква да е системата за разпределение на средствата (централизирана или децентрализирана), какъв подход за възлагане да се ползва при големите инфраструктурни обекти (дали обезателно „най- ниска цена”), от колко контрол имаме нужда (без контрол не може, но известно е, че контролът пречи на скоростта). За съжаление по тези теми дебат няма, въпреки всичките ми опити да събудя такъв.

Вместо това сме свидетели на мазохистични стрели в стил „зле сме, много сме зле”, „по- зле сме от преди”, „по- зле от нас няма”, „по- зле от това не може”, „ще става още по- зле”. Освен конюнктурните политикански мотиви в това има и някаква особен адикт, свързан със себемразенето и самоунижаването. Над последния може да се разсъждава много. Не е сигурно дали зад него стои тъмна страст или пък стар прагматичен навик – „каквито хората, такива и някои от политиците”, това което е сигурно, че самобичуването циклофренично се редува с неадекватен оптимизъм и гордост. Сега обаче говорим за друго.

Говорим за тези 15, 6 милиарда от оперативните програми и 6 милиарда от Програмата за развитие на селските райони, на които България има право.

Пари, които могат и променят живота ни. Много и трудни пари.

Дни наред живях с търпението, че нужда от опровержения на всичко наговорено няма, че народната памет не е толкава къса, припомнях си навика си, че ако някой крещи срещу мен, трябва да говоря високо, но ясно и спокойно.

Сега обаче мисля, че не бива да се позволява някой да злоупотребява със сложната материя и да заблуждава. Проява на политическо малодушие би било да не се напомня истината. И така, кое е истина и кое лъжа:

1. България дава повече пари, отколкото получава от ЕС

ЛЪЖА- От 2007 г. досега България е направила вноски в размер на 1, 5 милиарда евро, а е получила над 4 милиарда евро по различните програми. Т.нар. нетна финансова позиция на страната е 2, 5 милиарда евро – с толкова повече сме получили, отколкото сме дали на ЕС.

2. България усвоява европейски пари по- бавно от други държави

ИСТИНА. Без да е последна, България не е сред шампионите по скорост на плащанията и възстановените средства. Това се дължи основно на късния старт на работата по оперативните програми. Началото на програмния период е 2007 година, а реални дейности по повечето програми започна през 2009.

Размерът на признатите от Европейската комисия средства е под 10 % от финансовата рамка, „шампионите” Естония и Ирландия са с по 26- 28%. За ориентир съседна Румъния е с 3%, Италия с 9%, Холандия 12%, Дания 15% и т.н.

3. България усвоява по- бавно европари

ЛЪЖА. До средата на 2009 г. по оперативните програми са платени под 1 % от средствата и са договорени под 19% за целия период от началото на 2007 г. насам. Две години по- късно, плащанията са 13 % (2 милиарда лева) и е договорен половината ресурс. От всички лъжи, тази е най-опашатата. При запазване на същия прогрес, скоро отговорът на въпрос № 2 ще бъде различен.

4. Европейските пари нямат пряка връзка с благосъстоянието ни

ЛЪЖА. За целия програмен период България е ще получи грубо около 10 милиарда евро (Оперативни програми и Програма за развитие на селските райони). Това е не повече от 10% от всички публични разходи, които са/ще бъдат направени в тази програмен период. На пръв поглед това е малко, но наред с това чрез Европейските фондове са осигурени над половината от разходите за инвестиции на страната за 2010 г. През 2011 ще бъдат още по- голяма част. Наред с това с европейски пари се финансират много от реформите в социалната сфера. Като резултат от проекти с европейско финансиране, десетки хиляди млади българи учат в обновени детски градини и училища, с европейски пари ремонтираме пътища и железници, градим магистрали, пречиствателни станции. Това се отразява както на качеството на живот, така и на възможностите за бизнес.

Кое ни пречи?

След като дремна на стартовата линия, сега България подтичва по пистата, където се провежда необявеното състезание за европейските пари . Ако някой други, които са започнали да ходят още през 2007 могат да си позволят подобно темпо, ние не трябва да подтичваме, а да спринтираме.

След като преодоля детската болест със злоупотребите, сега основна задача е добър и устойчив капацитет на всички звена, които ползват европейски пари. От Министерски съвет до малката община или неправителствена организация.

И понеже капацитета не е алхимична формула и е постижим с конкретни усилия, това което в крайна сметка трябва е воля. Воля на политиците, ако трябва да се откажат от нещо друго и да вложат енергия в европейски проекти, воля на гражданите да ги подкрепят, когато успяват и да ги критикуват, когато не правят нищо. Волята на един, двама и дори на едно правителство не стига. Тук трябва и волята на стотици кметове, депутати, общински съветници. Не само фасадният стремеж, а готовността да влагаш усилия, да водиш да работиш и да контролираш.

Тогава дори проблемът с некомпетентните или несъвестни чиновници ще изчезне. Когато те натискат от едно място, има накъде да мърдаш, но когато отвсякъде….

Когато има концентриран граждански и политически натиск, тогава проблемите ще се решават, а няма да служат като удобен параван.

Доказателство за това е това, което се случва в на местно ниво – имаме общини, които ползват европейски пари и в които се пада по над 2000 лева на жител от всички проекти и все още имаме общини, които са осигурили на гражданите си 0.

Можем ли повече?

Можем. Щом за 2010 година сме направили петкратен ръст в плащанията спрямо целия период 2007- 2009, това означава, че можем. Можем и още.

В момента България има 2 – 3 хиляди добре подготвени експерти в публичния и частния сектор има и редица мотивирани водачи. Редно е и едните и другите да бъдат повече и да бъдат подкрепяни. Въпреки трудностите, България за първи път знае, какво трябва да прави и не е необходимо да получава инструкции на месечна база (това не е моя констатация, а на представител на Европейската комисия).

Можем и ще успеем на финала. Не само заради състезанието, а заради резултатите. Дължим ги на всички българи.